Кичка Бодурова е легенда в естрадата. Има издадени над 20 музикални албума, в които пее на 4 езика. Тя винаги е откровена до болка и назовава нещата с истинските им имена..
- Често сте обвинявана, че парадирате с това, че сте американка. Къде ви харесва повече – в България или Америка?
- Не мога да разбера кога и с какво съм парадирала?! Казвала съм го и в друго интервю: на тези, които ме одумват, че се правя на американка, бих казала: „Не се правя, аз съм американка!”.
Оттам беше написано като заглавие, все едно това го заявявам, без да се уточнява на кого го казвам всъщност. Много е грозно да изопачат думите ми! Макар да имам друго гражданство, аз се гордея, че съм родена и израсла в тази прекрасна страна. Обичам родината си най-много от света и се срамувам от държавата си – това, което изпитва почти всеки българин. През всичките тези години аз се връщам в страната си - това не е ли доказателство за моята обич и преданост?!
Чувствам се привилегирована, защото имам възможност да живея в един свят, който е мечта за много хора, и затова прощавам злобните нападки. Уморих се да гледам този театър, който се играе от политици в милата ни татковина; тази улица пред дома ми с плесенясали води и кал, с тел, която стърчи и се забива по гумите на колите ни; безпризорни кучета, които всеки момент могат да те нападнат… Уморих се от злоба, от крадливото ни племе, от негативност, от мръсотията навсякъде!...
- Много от колегите ви певци се оплакват, че трудно се гради музикална кариера и в същото време стабилно семейство. При вас как се съчетават тези две неща?
- То е трудно за всички. Аз познавам някои с много стабилно семейство, които са на принципа „мир вкъщи, любов навън”. Мисля, че с компромиси всичко е възможно. Ще ви кажа една реална случка. Имах възможността да запиша няколко песни с известен композитор в Америка. Отидохме със съпруга ми у тях, той беше с неговата приятелка, всичко беше точно. И когато трябваше да се отделим да репетираме новата ми песен в студиото му, той се опита да ме целуне! Аз реагирах малко остро и си тръгнах. Така и не го видях повече. Един от най-големите композитори там е. Факт е и че имах предложение да пея в оригиналната формация на ”Lord of the dance”- трябваше да пея само 3 песни в шоуто. Играеше се във Venetian hotel&casino, но Крис ми каза: „Ако започнеш това, значи да се разделим…”. И аз избрах семейството. Да не изброявам повече. Както се казва - изкуството иска жертви, но решението е наше - кое да жертваш.
- Последната клюка, която се свързва с името ви, е, че сте го закъсали с парите?
- Веднъж ме изкарват, че имам пари да си купя награди, после пък нямам пари… Дайте да се уточним сега: имам или нямам? Щом успявам да купувам билети на мен и моето семейство и всяка година си идваме в България (няма да уточнявам класата, в която се возим); щом си плащам газта в дома ми в София, която е 2 пъти по-скъпа от Америка, значи остава нещо и за хапване, пък и да почерпя приятели (смее се). Заради ситуацията в България, където много хора едвам преживяват, аз няма да се хваля къде съм ходила. Наскоро гледах по телевизията, че мъж гледа трите си дечица и не може да вземе помощ от държавата, защото жена му е в будна кома и не може да подпише документите. Кажете ми, в коя цивилизована държава може да се случи това? И на фона на това ние да се хвалим колко ни струват чорапите и на кои острови почиваме!…
- Смятате ли, че младото поколение изпълнители нямат уважение към по-утвърдените певици като вас? Бихте ли простили на Рут Колева думите по ваш адрес и как си обяснявате нейното държание?
- Аз мисля, че всеки по-млад човек трябва да уважава по-възрастния от него. За мен това е закон. Това момиче беше доста нагло в обидите си към мен. Отдавам го на факта, че държеше бутилка с алкохол до стола си по време на всеки концерт.
А когато изпя песента ”Моя страна, моя България”, чак ми стана жал! Няма какво да й прощавам…/Блиц, със съкращение