Майор Георги Сотиров от бившето Шесто управление на Държавна сигурност е работил като наблюдаващ националната телевизия. Точно в периода на златното Иван-Славково време. По думите му, след потупване по рамото е бил любезно отстранен, за да не пречи на Татовия зет.
- Г-н Сотиров, в Шесто управление на ДС, сте отговаряли за БНТ. Времето съвпада с т.нар. златен период на телевизията по времето на Иван Славков...
- Да, аз наблюдавах телевизията по времето на Славков – от 1978-а до 84-та. Насочиха ме там, защото, след Школата в Симеоново, завърших телевизионна журналистика. Иван Славков беше голям талант и наистина направи телевизията по-добра – това е безспорен факт. Той имаше идеи, беше креативен като мислене, но допускаше около себе си и множество некачествени хора, допускаше страхотни нарушения.
Освен това бъркаше много сериозно в касата на телевизията – със стотици хиляди левове. Понеже си вършех добре работата и докладвах за тия нередности, в един момент станах неудобен, тъй като не говорим за когото и да е, а за зетя на Тато. Зам.-министърът на вътрешните работи Григор Шопов ги извиква моите началници и им казва: „Абе, какви сте ги надробили тука, бе?! Иван Славков го викат на разпит в следствието!”. И те казват кой е „виновникът” – младокът Георги Сотиров. Повикаха ме моите началници и с потупване по рамото, че „много добре съм си свършил работата”, ме пренасочиха в отдел „Терор”.
Искам обаче да уточня, че в телевизията имаше много честни хора из редакциите, които се задушаваха от обстановката на Славковата шуробаджанащина и когато разбраха, че аз вече не отговарям за тях, някои директно ми казаха:”Ти ни предаде!...” – нямаше как да знаят, че не по моя воля съм пренасочен служебно. А реакцията на тези хора нека ви отговори на въпроса „златен” ли е бил за всички златният период на Славков в телевизията. Аз му бях вдигнал мерника да го пратя в затвора, и той беше влязъл почти, ако не беше закрилян като „зетя”. Мина време и той казал пред едни хора за мен: „Абе, манете го тоя Георги Сотиров! Той на висок ток беше един и 60 с вдигнати ръце. За всичко идваше при мене да ме пита и ми се кланяше!”. Или не ме помни, или по-скоро не иска да си спомня за мен. Висок съм метър и 87 и не съм от тия, дето се „кланяха”, а при него съм влизал един или два пъти за всичките години. А и се съмнявам, че не са му казали кой „рови” срещу него. В телевизията съм назначавал и директори, даже и зам. генерален директор – имах голям авторитет, но със Славков всичко беше „по-различно”...
- Каква беше първата ви среща със Славков?
- Началникът ми ме представя на тогавашния шеф на Комитета за телевизия и радио, и му казва, че отговарям за тях. И какво се случва: Оня казва: „Ще го извикам Иван и ще му разпоредя!” – прави се на по-голям началник от Иван Славков. И то по ранг е така, но виж какво се случва: в същата минута, без да чука, в кабинета му нахлува Иван с ръце в джобовете и вика: ”К’во правите бе, пичове?!”. Оня стана от стола като ужилен: „Заповядайте, другарю Славков!”. Веднага ми стана ясно кой на кого „нарежда”.
След 90-а го тарашиха Иван и колегите много добре знаеха, че „алгоритъмът”, по който може да влезе в затвора, най-добре го знам аз. Идваха да ме питат, молеха ме да им съдействам, но аз отказах. ”Иван Славков вече е Г-н Никой! Навремето, когато писах, имаше смисъл, но сега - не!”, им казах. Всички документи от следствието до едно време бяха в една възрастна жена – вещо лице, която почина и може и да са ги изгорили вече.
Ще ви дам един пример как Славков винаги излизаше сух и се оправяше. Във всички случаи той беше харизматична фигура и човек с голям късмет. Вилата в Черноморец Иван Славков я направи с пари от телевизията покрай Георги Иванов, космонавта. След връщането си от Байконур, Славков казва: „Парите от „По хълмовете на времето” и тия, които ми се полагат сега, ги подарявам за построяването на музей на космонавта!”. И след няколко години осъди държавата, независимо че беше изпуснал давностния срок, като каза, че е дал парите целево - за изграждането на музей, а такъв музей няма, и си иска обратно тия пари. Върнаха му ги. Това малко хора го знаят, но е абсолютен факт. Не знаят и това, че когато една голяма част от неговите приятели влязоха в затвора и беше и негов ред да влезе там, 8 свидетели от следствието дадоха показания, с които го вкарваха и с двата крака вътре. По-късно обаче по някакъв начин им повлияха и те се отказаха от показанията си.
После пак ги потвърдиха. И тогава направиха една комисия да се разследва оперативният работник за телевизията Георги Сотиров. Нейната цел е била да се докаже „безпринципното поведение на този млад човек Георги Сотиров” и той да бъде уволнен. Привикаха осемте свидетели да кажат, че са били манипулирани от ДС. Накрая се оказа, че само една жена се признава за „манипулирана”, и то от... мъжа си. Но ние бяхме нарочени „лошите” по това дело - аз, Ани Крулева и следователят Кирил Стоянов. Ани беше много честен човек и се показа много твърда. След това аз станах главен следовател благодарение на нея – след като тя каза пред един вестник каква е истината.
- Споменахте Янчо Таков. Вие несъмнено знаете всичко около влизането му в затвора...
- Разбира се, че знам. Янчо сам си се вкара в затвора! И идеята, и изпълнението й са си негови. Ще кажа така, за да не прозвучи грубо – че Янчо не блестеше с голям ум и че ролята на ДС в неговия случай силно се преувеличава. Между другото, на Иван Славков му биха дузпата заради него – дойде малко „горница”, че Янчо влиза в затвора, и то правомерно. Това беше голям удар за Иван. Един от близките му приближени – на пост в телевизията, намира връзка с Шесто и ни кани в кабинета си. Отиваме ние, четирима спецове от ДС при него, и той почва да ни набива канчетата с:
„Вие давате ли си сметка, че Иван Славков е еди-кой си!”. И моите началници записват в тефтерите си какво приказва тоя. На мен ми кипна. Бях само на 37, но го направих тоя на 5 стотинки. Казах му: „Ти търсиш сметка от нас защо не спрем всичко това срещу шефа ти. Ами ти нали си му дясна ръка тука в момента – що не го спреш ти?!” – само дето не скочих да го бия, така се ядосах.
- Споменахте, че Славков е бъркал в касата на телевизията. Примери?
- През 62-ра се правеше един документален филм за „Кремиковци” и възниква идеята за партийния конгрес да се включат и други предавания. И става така, че ако филмът е бил 50 минути, Иван прибавя едно въведение от още 5-10 минути, а тези минути по тарифата на документалното кино бяха много скъпи. Ето такива неща се правеха и се прибираха доста пари по този и по други начини. Славков уреждаше и свои приятели на служби, за които изобщо не ставаха. Прати в Куба Васил Цонев, брата на Коста Цонев, и оня става за посмешище там - само задява момичетата по улиците, та го отзоваха направо от кабинета на Фидел Кастро за непристойно поведение.
Като се върна в България, взе да лъже, че „в Куба не било присъщо да се носи бутилка с ром под мишница на кон”, цитирам го едно към едно какво беше написал и цялата тая нелепост завършваше със: „Затова ме изгониха”. Вътре описваше случай със счупен автобус и как отишъл с коня на един селянин да купи ром за групата чужденци от автобуса.
- Много се говори, че ДС е наблюдавало и Симеон Сакскобургготски. Знаехте ли що за човек е той, преди да дойде в България, и кой дефакто легализира неговото идване тук?
- Аз работех в „Лукойл”, когато царят дойде и даде първото си интервю при Кеворк. Знаех от мой приятел, колега от резидентурата ни в Испания, която беше на подчинение на ген. Любен Гоцев, че Сакскобургготски е човек, който цял живот живее от милостиня. Моят приятел ми каза: „Него първо го издържаше шахиншахът на Иран – Пахлави. Като умря Пахлави, почна да го издържа мароканският крал”. И действително - първия път когато пристигна в България, Симеон долетя със самолет на мароканските авиолинии. Описваха ми го като човек с много слаба психика. „Като има повече от един човек и една камера срещу него, му избиват петна по лицето. За нищо не става, но ще се върне на бял кон в България!”, казваха. Така и стана./Блиц, със съкращение
Сн.: Sofia Photo Agency, архив