„Аз обичах жена си и винаги съм държал на нея”, твърди мъжът, който я убил, а после в опитите си да прикрие престъплението е нарязал на парчета и горил тялото й. Преди 3 години разкритието разтърси жителите на Троян. Малкият град, където почти всички се познават, не е забравил ужасния край на една от местните хубавици - Виолета Иванова.
Макар и в края на средната възраст - на 46 г., тя държала на външния си вид и определено приковавала мъжките погледи. Валери отворил дърводелски цех за мебели в с. Бели Осъм, а Виолета работела в букмейкърски пункт. Не били богати, но и не си броели стотинките. През първите 15 г. от брака им нещата вървели що-годе нормално, но в последните 5 отношенията им се пропукали. Той бил мълчалив и затворен, тя се опивала от мъжката възхита, която предизвиквала. Колкото повече се оглеждала в чуждите очи, толкова по-безличен й се струвал Валери. И обременяващо досаден с изблици на ревност и упреци. Виолета избягвала всякаква интимност помежду им, а това го влудявало. Въпреки това той продължавал силно да я обича - в отговор получавал само скандали, обидни думи и подигравки.
Веднъж нервите му не издържали, посегнал и я ударил. Гордата хубавица не могла да понесе унижението и го изгонила. След месеци пак се събрали. “Заради детето”, обяснявала отстъплението си тя. В семейното ложе обаче заедно не легнали никога повече. Жената врътнала ключа на спалнята и оставила наранения съпруг да спи в хола. И така, редувайки вечери на мълчание и на бурни скандали, те я карали някак. С хленчеща обич от негова страна, с презрение - от нейна. “Правих многократни опити да изгладим отношенията си”, разказал Валери пред магистратите. Последният бил на 15 март 2010 г. Били в кухнята на уютното си жилище - Виолета приготвяла вечеря, а Валери бил зад барплота и отново молел за помирение. “Идиот смотан, простак скапан, докога ще ме занимаваш с глупости? Не разбра ли, че между нас всичко е свършено!”, с ярост му изкрещяла тя. “Причерня ми. Пред мен имаше дървена гаванка и я хвърлих по нея”, признава Валери. Твърди, че следващите минути му се губят в безпаметност. Когато се съвзел, видял Виолета просната на пода, под главата - локва кръв.След първоначалния шок от гледката, дърводелецът започнал да действа хладнокръвно. Надянал найлонова торбичка върху главата, за да не капе кръв и на ръце занесъл тялото в микробус “Рено Еспейс”, собственост на брат му. Преди това старателно избърсал кухненския под с мокра гъба, прибрал гаванката, взел палтото, ботушите и дамската чанта на Виолета, изключил мобилния телефон.
После поел към работилницата в Бели Осъм. Там натикал тялото в стар гардероб в коридора, а дрехите и вещите на жена си изгорил в печка, направена от железен варел.На следващия ден, сякаш нищо не се е случило, се заел да майстори мебели с двама работници. Привечер тъща му Стана позвънила да го пита къде е дъщеря й. Имало традиция Виолета да се обажда по няколко пъти, да звъни и на вече порасналия си син, който учел в Правец. Мълчанието било необичайно и силно разтревожило баба и внук. “Не я знам къде е. Може да е избягала с друг мъж”, троснал се Валери. Все пак, придружен от Ванюша, най-добрата приятелка на жена му, той подал сигнал в полицията за изчезването . Около 2 ч след полунощ отново поел към Бели Осъм. На пода на работилницата разстлал найлон, върху него положил тялото на Виолета и се захванал за работа. Съблякъл дрехите и ги изгорил. После задействал ножовката. Разчленил тялото. В отвора на кюмбето като цепеници натъпкал ръцете и краката. Поливал ги с бензин, за да не остане следа от убийствената му страст. Накрая пъхнал главата. Но, упорита и в смъртта, тя не искала да гори. Призори, изморен от сатанинското си дело, мебелистът се отказал. Събрал пепелта, недоизгорелите кости и опърлената глава, опаковал ги в 4 пакета и акуратно ги облепил с тиксо. Скрил ги пак в гардероба и се прибрал в Троян. Сутринта на 18 март пристигнал в цеха и подхванал обичайните си занимания. Около обяд обаче освободил работниците. Натоварил в микробуса 6 стола, които да достави в магазин в Плевен, пъхнал в багажника пакетите с останките на Виолета, а до тях сложил кирка и лопата. Разтоварил стоката в Плевен и тръгнал обратно. По средата на пътя към Ловеч свил към рехава горичка. На 2 км навътре изкопал плитка дупка, в която положил парчетата от изпепеляващата си и изгорена любов. Засипал ги с пръст, натрупал съчки и суха шума. Кирката и лопатата захвърлил. Междувременно от полицията пуснали снимка на Виолета за общодържавно издирване и предприели разследване на случая. “Валери ни съдействаше в търсенето - пусна ни в апартамента, заведе ни в дърводелския си цех в с. Бели Осъм, показваше всичко с охота”, разказа тогавашният шеф на РПУ-Троян, Петър Яшев. Това, което породило подозрения у разследващите, било невероятното спокойствие на Валери. След седмица на безплодно търсене, но със съмнения в думите на дърводелеца, криминалистите му предложили да бъде тестван с детектор на лъжата. Той приел без възражения. Закарали го в Института по психология на МВР. Полиграфът категорично отчел, че всичко казано от него е лъжа. “Спокойствието му се пропука на връщане от София. Малко преди да стигнем Ловеч, Валери започна да разказва как е убил съпругата си”, припомня си бившият полицейски шеф.( По-късно направил пълни самопризнания и посочил мястото, където е заровил жена си.
Делото срещу него се гледало по съкратената процедура. Осъдили го на 14 г. и 11 месеца затвор, който да изтърпи при строг режим./24 часа