Отново сме с нашата импровизирана социологическа агенция – малките пловдивчанчета. Спираме ги на Главната. Те винаги отговарят директно, без ала-бала условности, както го правят възрастните. Нямат никаква преднамереност. Казват си нещата както са си – едно към едно. Новият ни въпрос към тях е: „Как сте вкъщи? Добре ли сте?”.
Анкетьор Динко ПЕТКОВ
Валери 11 г.:
Не сме добре. Даже сме много зле. Баща ми все припада, мама не може да го успокои. По-рано не беше така. Откак имаше избори, нещо му стана. Все държеше телефона до ушите си. Чакал обаждане. Да му кажат, че са го сложили в листата на кандидат-депутатите. От тия- новите, дето говорят, че без тях сме за никъде. Не му се обадиха. „А, сигурно ще ме поканят в правителството. Там повече съм им нужен!”, коментираше той. Минаха изборите. Направиха правителство. Без него. Той побесня: „Абе, къде без мен! Нацвъкаха разни случайници и джуки в министерствата, а знаещи и можещи – със свещ да ги търсиш. Няма какво да ме търсят, аз съм на разположение. Ето ме, готов съм да служа на България!”. Така е по цял ден. Сигурно и през нощта, чувам му гласа от спалнята им.
Даниел – 8 г.:
Ние живеем в комплекса „Марица Гардънс”. Дето протестираме, че строят жилища точно срещу нас. Незаконно е, щото е в река Марица. Вчера се звъни у нас. Баба ми отвари. Беше онзи с многото пари, който строи в момента. Взе да се моли: „Закъсахме. Ще трябва да спрем да строим. Кой друг, ако не съседите няма да помогнат в такъв труден момент. Бетонът ни свърши. Да имаш малко бетон, да ми услужиш. Ще ти го върна!”. Баба го подгони с точилката.
Лиляна – 9 г.:
Вкъщи сме о кей. На Пепа от нашия клас у тях са като котка и мишка. Все се гонят. У нас не е така. Има атмосфера. Особено след като се разбра, че мама си е хванала любовник. Бяхме вкъщи всички, когато тя му се скара по мобилния: „Два дни не съм ти видяла очите! Какъв любовник си! Искам да си ми под ръка. Като ти свирна, да дотърчиш като сервитьорче. Не ми се оправдавай с жена ти, че много се разстройвала, че си имаш любовница. Дръж се като мъж!”. Татко я слушаше и й се радваше. Похвали я: „Като теб няма втора!”.
Пламен – 12 г.:
Не се трае вкъщи. От как вече сме на евро, всичко се обърна с краката нагоре. На мама нещо й стана. Постоянно всичко превръща в евро. Сготви, примерно, бъркани яйца. На тигана лепва два надписа: 34 лв. 17 евро и 5 цента. Даже върху себе си е закачила такива надписи: „1200 лв. 1200 евро!”. Баща ми реагира раздразнено: „Много си вдигнала цената! 1200 евро са двойно на 1200 лв. А заплатата ми е същата. Сори, скъпа си ми!”. Мама хъката-мъката, се съгласи с него. Добави: „Може плащането да е на лизинг!”.
Стойчо 5 г.:
На двора в детската градина видях една мравка. Самичка. Взех и я сложих в джобчето си. Да си я занеса вкъщи. Като се прибрах, попитах баба: „Баба, обичаш ли мравки!”. Развика се, че никакви насекоми не обичала. „Видиш ли вкъщи мравка, веднага да я стъпчеш. И то с двама крака, чу ли!”, нареди ми тя. Исках да й покажа, че мравката, която нося, е много добра и ще ми е новото приятелче. Бръкнах в джобчето да й я покажа. Нямаше я мравката. Не съм я усетил кога се е измъкнала. Жалко, беше много сладка!