Голям човек е Павел Попандов. Височината му е видима и като ръст, и като актьор, и като личност и честност. Това последното – за честността, за човешката честност, е най-ценно в изкуството, защото без него не си никакъв актьор. Най-известният актьор на света можеш да бъдеш и да имаш Оскари от главата до петите, не си ли честен като човек – край.
Николай МИЛЧЕВ
Гледах предаването на Лора Крумова само заради Павел Попандов. Поканен е, защото наистина е голям актьор и човек, но акцентът пада върху това, че е радевист. Той е олицетворение на надеждата, че генерал Румен Радев може да свърши работа.
Докато върви интервюто дават как Румен Радев и Попандов седят един до друг, как си приказват. А после дават как Попандов излиза да говори пред активисти на Прогресивна България. Човекът е два метра висок сигурно и доколкото знам, е на осемдесет години. И затова излиза приведен и стои като някаква кука и въпросителна на трибуната, докато говори. Приведен е не толкова от годините, приведен е от голямата тежест, която му е на гърба, защото той – като голям актьор, знае, че пиесите имат няколко действия и че прологът наистина само „отключва“ действието.
Шапка му свалям на Попандов за надеждата. Човекът каза, че без вяра не може. Така е – без вяра не може.
Обаче не може и без талант, не може и без честност и почтеност. По същия начин не може без мишоци, без хамелеони и предатели. В политиката има всичко – като в природата.
Попандов разказва, че най-много го е впечатлило, дето зад него е седял сега избраният вече за депутат – незрящият Иван Янев и неговото куче водач Роувър, което само си отваряло едното око, докато хората ръкопляскали. Кучето си гледа човека, води го където трябва, и когато други хора ръкопляскат, то само си отваря едното око.
Попандов сравни незрящия Иван Янев с дядо Йоцо от Вазовия разказ „Дядо Йоцо гледа“. И припомни как дядо Йоцо пипа униформата и копчетата на българския околийски управител и го сравнява с паша. Господи, видох! - казва дядо Йоцо, като има предвид новоосвободената България.
И Павел Попандов се надява, че и ние ще кажем „Господи, видох“, когато Румен Радев оправи работите в държавата.
Пак ще кажа, че Попандов, каквито са и истинските таланти, е голям романтик. И това е прекрасно.
Само че нито Попандов, нито който и да е, знае какво ще се случи след време и дали новият дядо Йоцо в Народното събрание няма да остане излъган. Само един Господ знае.
Мисля си дали няма да е добре всеки един от останалите 239 депутати да има по едно куче водач също и това куче водач да е неговата съвест и неговата присъда, и неговата опора. Всеки човек хима нужда от куче водач, от дълг и от любов, които ни водят. Всяка държава има нужда от водач.
Представям си как до всеки депутат в Народното събрание седи по едно куче водач и как през цялото време това куче гледа в лицето на народния избраник.
Прости ми, Господи, но понякога съм си мислил, че народните ни избраници ни мислят нас, обикновените хора, за кучета, на които могат да хвърлят по някой залък, докато се преструват, че се грижат за нас.
Сигурен съм обаче, че в деня, в който проумеят и прогледнат, че ние не сме кучета, може наистина и да видим Нова България. Както някога е искал да я види дядо Йоцо.
Шапка свалям на Попандов, нищо, че той е толкова висок, че няма и да забележи, че му свалям шапка.свободно слово