На 70 години съм и отгоре съм. Още спортна натура. Участвах в маратон на 50 метра през пресечена местност. На 30-тия метър имаше половин час почивка. Класирах си четвърти. Обърках маршрута. Пресечи ми пътя една хубавица и побягнах подир нея.
Динко ПЕТКОВ
Живея в Кючука. В панелка. Онзи ден се прибирам. Уморен от гит-гела по Главната, легнах да си отдъхна. Тъкмо съм задрямал, изненада. Появи се някаква госпожа в спалнята. „Ти какво правиш в моето легло, бе?”, сопна ми се. Оказа се, че съм объркал панелките, Влязъл съм в чужд апартамент. Ами така ще е, защо не си заключват къщите. Добра душа съм, поотместих се и предложих да госпожата да си легне до мен.
Вчера получих пенсията. Стигна ми да купя кило кренвирши, нищо че са без месо. За малко да стане пожар. Подпалиха се хартиите и стърготините, с които пълнят кренвиршите. Горчица не взех. От балатум е. А от него получавам колики.Поканих комшиите. Сложих на скарата кренвиршите. Като зацвърчаха, просълзихме си. Спомнихме си младините. Съседът отдолу беше донесъл две бутилки мастика. Съседката отдолу Надето я хвана. Загледа ни с Пенчо от първия етаж закачливо. Така кокетно ни гледаше и като беше млада -50- годишна. Пенчо заради нея ми обяви дуел. Предложи аз да избера оръжието. Спрях се на манивелата. Още му личи белега на лявата буза.
Не сме чалгари. Като изпихме бутилките запяхме. Кавър версии на „Стани, стани юнак балкански” и „Телефонна любов” на Васко Кеца.
Годинките не ни личат. Не сме на гърба на здравната каса. Само с по един-два инфаркта, с диабетчета, ама не взимаме лекарства. Най-много по някое хапче виагра за вдигане на адреналина.
Не сме индиферентни какво се случва в България. Не ходим за гъби на Бунарджика или на Джендема – гласуваме редовно. Без да ни плащат. Аз винаги пускам бюлетината за Манолчо. Дългопишковеца. Даже на последните избори успях за него да си дам вота на два пъти. От изборната секция не забелязаха. Яд ме е, че не пробвах и трети път. Пуснах му две бюлетини с 4 преференции. Прецакаха ме. Шкартираха моя човек от парламента. Абе, това не е никаква демокрация. Ама нищо не може да се направи срещу дългата ръка на Кремъл. Оттам пак пратили списъка кои ще влязат. Гледам онзи ден клетвата на новите депутати. Парламентът без Пейков е като осиротял. Само мезе, без джибри.
На комшията Марко вчера да му се обади лично Копринков. Двамата са земляци от село Труд. „Аман-заман, баджанак. Закъсахме. Нямаме хора да окомплектоваме външното министерство. Ти говориш без акцент на един от световните езици - северномакедонския, булката ти е от Охрид. Да те направим зам.-министър, а?”. „Копринка, авери сме, заедно сме търчали по момите, ама ще ти откажа. Знаеш, че по ококорена линия съм фен на Кокорчо. Не върви да го прее...вам с вас!”.
Броят ме малко за осакатен. Двустранната заушка, която имам, стана тристранна. Затова ми вдигнаха инвалидността. От 59% я направиха на 60%. Вече ще ми дават всеки месец жизненоспасяваща помощ от 27 евро. Мислим с жената с тях да отидем на екскурзия в Париж, нали сме си от Кючук Париж, там ни е хвърлен пъпът... Абе живот си живеем. Кой като нас!