Яйои Кусама. Вероятно повечето от вас са чували някога това име, а ако случайно не сте го запомнили, то поне сте виждали снимки на тази безкрайно талантлива жена с неизменната й в последните години ярко червена перука и облекло, в което задължително присъстват точките.
Една от най-успешните и продавани живи художнички има необичайна съдба. Целият й живот е подчинен на изкуството, а изкуството й е подчинено на болестта й —Започва да твори заради халюцинациите си, предизвикани от обсесивно-компулсивните й разстройства и творчеството през целия й живот остава формирано от тях. 97-годишната художничка живее през последните 50 години в психиатрична клиника. Избор, който е направила сама — това е единствената сигурна среда, в която може да продължи да твори ежедневно. Кусама говори откровено за заболяването си: "Всеки ден се боря с болка, тревожност и страх и единственият метод, който открих, че облекчава болестта ми, е да продължа да създавам изкуство".
Стилът й е абсолютно разпознаваем, но дълги години идеите й са безпардонно копирани и крадени от колегите й художници — още една причина, която запраща Кусама През 1957 година за САЩ, без да знае езика и с малко средства, зашити в кимоното й, тъй като в този период има забрана да се изнасят пари от Япония. "Когато реших да отида в Щатите, изгорих всичките си картини от предишните 10 години. Не исках семейството ми да ги изхвърли", разказва тя.
В САЩ Кусама рисува непрекъснато — безкрайно много точки, които вижда в халюцинациите си. Излага големи картини, скулптури, използва новаторски за времето си елементи, включително огледала и електрически светлини. Нейна е идеята за специално изградените стаи, в които сложни инсталации от множество огледала и десетки неоново оцветени топки, висящи на различна височина над зрителя, създават илюзията за безкрайно пространство благодарение на светлината, многократно отразена от огледалните повърхности.
В края на 60-те години организира голям брой събития, като фестивали за рисуване по тялото, модни ревюта и демонстрации против войната във Виетнам. През 1966 г. става първата жена, представяща Япония на Венецианското биенале с инсталацията "Narcissus Garden", съдържаща 1500 огледални топки.
През 1973 г. Кусама да вземе решение да се върне за постоянно в родината си. Но в Япония също не е лесно за нея да твори, а и семейството й се срамува от творчеството й, което смята за скандално. За пореден път тя изпада в депресия, загубва желание да рисува и прави нов опит за самоубийство.
За щастие намира психиатрична клиника, използваща в практиката си арт терапията - от този момент заживява в нея и с помощта на психотерапевти, в среда, в която се чувства в безопасност, тя се връща към единственото занимание, което й носи смисъл и й позволява да се бори със състоянието й. Следва продължителен период, в който е почти забравена. Но за нея това време е изпълнено с интензивно творчество - не само рисува, но издава романи, разкази, поезия и автобиография. През 1983 г. романът й "The Hustlers Grotto of Christopher Street" печели Десетата литературна награда за нови писатели на месечното списание "Yasei Jidai".актуалноком