Днес е третият ден от Страстната седмица – Велика сряда. На този ден Юда отива при юдейските първенци и уговоря предателството на Христос срещу тридесет сребърника. Вечерта се провежда Тайната вечеря на Божия син с Апостолите, по време на която той им казва, че един от тях ще го предаде. Юда излиза и го предава.
Вече повече от 2000 г. името на Юда е анатемосвано като предателско в християнския свят. Повечето приемат Юда за автор на „гнусния акт“ поради сребролюбие, докато други решително отричат легендата за „30“-те сребърника.
Юда Искариотски е реално съществувала личност. За времето е бил широко образована личност, с интереси към философията, математиката и особено към медицината. Сред съвременниците си се е ползвал с авторитет на даровит оратор, на талантлив лекар и прочут специалист по нервно-психични заболявания. Дори и враговете му по-късно признавали, че изцелявал лудите с поглед и с движение на ръцете си прогонвал всички бесове.
Той бил избран от самият Божи син – Господ Исус Христос за един от 12-те апостоли. А математическите му способности били повода за избора му за касиер на създадената тогава християнска общинА. Събирал доброволните дарения, водел счетоводството и оперирал със значителни средства. Всичко вършел безвъзмездно, според твърденията на съвременниците му, години наред този човек не е злоупотребил дори с една дребна медна лепта /девна еврейска монета/.
Историческите извори на „биографията“ му, коментиращи „предателството“, свидетелстват, че в срядата на 4 април 783 г. от основаването на Рим Юда Искариотски предложил на членовете на Синедриона тайно да предаде своя учител за 30 сребърника. Първосвещениците с радост се съгласили! И още на следващия ден Юда срещнал в Гетсиманската градина Христос, който се разхождал, придружаван от апостолите Петър, Яков и Йоан – целунал Исус и… го предал! Първосвещениците веднага го осъждат на смърт.
„Предателството на Юда“ е предопределено от дългите му принципни спорове, прераснали в дълбок конфликт с останалите 11 апостоли. Той бил против обожествяването на Исус и издигането му в кубт. Придържал се към идеята чрез добре организирано всенародно въстание, за което вече две поколения евреи работели, да се постигне политическото им освобождение от римското господство. Такава била първопричината за възникването и крайната цел на тайните християнски организации и братства – с въоръжена борба да се възкреси древното царство на Мойсея! За освобождението на отечеството работели всеотдайно и апостоли, и редови съзаклятници… За Юда и неговите последователи Исус и приближените му са предатели, защото са отказвали от подготвеното въстание!
Привържениците на Христос аргументирали отказа си от въстание, с факта, че избухналото такова през 4-та г. от н. е. било жестоко потушено със стотици невинни жертви, от наместника на император Август (27 г. пр. н. – 14 г. от н. е.) в Сирия. Последователи на Юда продължили подготовката на въстание и след неговата смърт даже. И то избухнало 63 години след първото! Въпреки героизма и себеотрицанието на евреите, било смазано от пълководеца Тит, бъдещ император и син на господаря на Римската империя Веспасиан (48-81 г.). Изклани са над 500 хиляди юдеи, а 100 хиляди са превърнати в роби…
Сред някои тълкователи на свещените писания съществува и становище, че „предателството“ на Юда е дело на самия Господ, т.е. Възкресението на Христос било необходимо, за да се утвърди неговият висш, небесен генезис, да се разбере единението на Бога – Отец и Господа – син. За жалост, вече повече от две хиляди години този постулат не е разбран както от обикновените вярващи, така и от целия клир. От селския свещеник до патриарха и папата дори често не се прави разлика между Бог и Господ! Даже и молитвите са такива – примерно: „Господи Боже наш…“ – пълна тавтология и объркване. Нека никога да не се забравя, че Бог е Всевишният Вселенски Създател, който сам си избира Пророците – синове като Яхве, Христос, Мохаммад и т.н. В този аспект, анализирайки даже само горните постановки, „предателството“ на Юда е юридически казус, който освен размисли, поражда и много съмнения.
В подкрепа на мнението, че Юда не е бил предател на Христос в буквалния смисъл на думата, е фактът, че той е присъствал при утвърждаването от Господа на специалните тайнства, т.нар. евхаристии, достойни за най-близките, най-верните и безгрешни ученици и последователи на Исус. И още нещо, твърде съществено – разпънатият на кръста Исус Христос не отправя нито една дума в укор на „предателя“ Юда, а казва: „Свърши се! Отче мой, в твои ръце предавам духа мой!“
И все пак – предател ли е Юда? Морално ли е от позициите и висотата на нашето време да го съдим? Той каквото и да е направил е все в името на най-възвишената, конкретна цел –освобождаването на Отечеството!
Един от най- тайнствените и непроучени периоди от живота на „суперпредателя“ Юда е след смъртта на Учителя. За него пишат бившите му съидейници – апостолите Петър и Матей, обявени малко по-късно за светци. Евангелистът Матей лансира постановката, че „предателят“ изпаднал в душевна депресия: „Сгреших, задето предадох невинна кръв.“ Всъщност, сумата 30 сребърника била смешна за делене, като се има пред вид, че заплатата на един общински писар тогава била 120 сребърника! Изтерзан и измъчен от „деянието“ си, Юда Искариотски се удавил в някакъв жабунясал гьол…
Свети Петър твърди, че се обесил! И никой не посмял да го погребе. Тялото му се ветряло на дървото, докато въжето прогнило и се скъсало.