Голямо дебнене пада заради изборите на 19 април. От вътрешния служебен министър, градския полицейски шеф, потомствената шефка на секционна комисия, до домоуправителя на междуетажната собственост. Дебнат те всекидневно, денонощно. Следят къде, на кого, как даваш от собствените си пари. А си извадил някое евро от джоба си, чуваш на някой от тях предупредителния глас: „Купуването и продаването на гласове е престъпление!”. С извинението: „Ще прощавате, но тези избори трябва да бъдат честни!”.
Динко ПЕТКОВ
Гледам жена ми и я съжалявам. От два дни не си е купувала нищо от мола. Къса ми се съпружеската душа как се измъчва, горката. Тъкмо да й дам за молски харчлък 20 бона, малко са, но от сърце, стряскам се от вътрешен глас: „Спри се, бе! Ако те видят как й даваш тези пари, веднага могат да ти сложат белезници. Обвинявайки те в купуване и продаване на гласове!”. Отказах се моментално. Дадох й колкото да купи едно олио, един хляб и кило картофи от кварталната бакалница.
Преди да започне повсеместната акция за зарибяване на гласоподаватели вечер, като се легнехме с жената в спалнята, все я заболяваше главата. Сега ми се тюхка, че главата не я боли, но пък се притеснява, че ако е благосклонна към мен може да я обвинят в нарушение. Демек прави го със задна цел да ме купи за кого да си дам гласа. Съгласявам се. Обръщам й гръб, даже без да я целуна. Целуна ли я, току виж и аз вляза в графата „купуването и продаването на гласове е престъпление”.
Тъщата много се мъчи. Писна й да отива един ден по-рано на спирката да чака автобус „116”, за да стигне до Четвъртък пазара. Казах й, че така не може да продължава, искам да й купя едно ролс ройче с личен шофьор да я кара ,до пазара. Обаче съм с вързани пари. А съм й взел колата, а са ме откарали в районното със съмнение, че я подканям да гласува за когото й кажа.
Знае се, че любовниците днес не са като навремето. Тогава й подаряваш едно пеньоарче и ти мърка доволна цял месец. Сега, ако не я заведеш на остров Бали, не те поглежда. За да не ме заподозрат в купуване и продаване на гласове, заведох я все пак на романтичен уикенд. В Нареченски бани.
Гледам го комшията кахърен. Пенсионер е човечецът. Супникът му, в който държи черния хайвер, вече бил на привършване. Шампанското свършило, бил принуден да мине на лимонада. Надявал се да се опаричи от бонусите, които ще дават за Великден на пенсионерите, че да си напълни супника с черен хайвер и да накупи пак шампанско. Ама бабата го сгълчала, че най-добре е с тези пари да вземат някой шоколад на внучетата. Разбирах го, че очаква да му дам някое евро. Ама как, веднага ще ме сграбчат по параграфа купуването и продаването на гласове е забранено. Почерпих го една лимонада.
Босът Крушарски отправя по медиите призиви, че няма да върне никого, който предложи финансиране на Локото. Събирал пари да вземе Меси-то, ама ставало бавно. Готов съм да му доплатя сумата, която не му достига да сключи договор с бившата звезда на Барса. А съм го направил обаче, на часа ще ме хванат, че внушавам финансово на феновете коя е правилната бюлетина.
Не смея да вляза в кръчмата. Ще кажат веднага, че съм стиснат, ако не обявя: „Поръчвайте си кой каквото си иска. Аз черпя!”. Докато се разплащам ще влязат униформените с питането: „Абе, кой тука се е разпищолил да купува и продава гласове, а?”
Ох, писна ми! Да мине този 19 април, че да мога както си искам да си харча парите. Без да ми търсят сметка.