Изповедта на баба Любинка за избягалата снаха, оставила семейство с четири деца и синът ѝ Велибор, не остави човек безралличен. Сред тишината и уединението на горите в село Полази, в подножието на планина Голия, живее Велибор Бугарич – баща на четири деца и човек, който е решил никога да не се предава. Преди повече от десет години той предприема стъпка, на която мнозина в неговия край гледат със съмнение. Жени се за албанка.
Според семейство Бугарич бракът им е бил хармоничен и щастлив – двамата заедно градели живота си, отглеждали децата си и споделяли тежестта на ежедневието.
В дома им се раждат четири деца и всичко изглеждало наред, докато един ден целият им свят не се срива. Без никакво предупреждение или обяснение, майката напуска дома си. Тя оставя не само съпруга си, но и четирите си деца, като повече никога не се завръща.
Велибор е принуден мигновено да поеме ролята и на баща, и на майка, превръщайки се в единствената опора на семейството. Неговите родители, и по-специално баба Любинка, веднага се притичат на помощ в грижите за малчуганите.
Въпреки трудните условия и липсата на стабилни доходи, семейството оцелява благодарение на земеделие, детски надбавки и подкрепата на добри хора.блиц