През 1933 г. в Карлово пристига пионерът на нашето кино Васил Гендов. Ще снима филм за Васил Левски. Старец му показва дома на Апостола. Полусъборен дувар и останки от стена ще е декорът на кинотворбата. Половината имот е сметище, другото е обсебено от съседите Чардаклиеви.
“Ето там - сочи дядото, - зад оградата, където се вижда малката дървена постройка, е точно мястото, където се е родил Левски. Идете и вижте какво е построено върху родната къща на великия Апостол.”
“Това беше една перална с каменни плочи и до нея клозет. Подчертавам: клозет за нуждите на Чардаклиеви - свидетелства Гендов. - Нещо повече - оказва се, че още утре всичко ще се събори, за да бъде прокарана улица. В 7 часа заранта работници ще размахат кирки и окончателно ще затрият дома на Апостола.”
Ужасеният Васил Гендов зарязва филма и хуква да спасява. С още трима души от снимачния екип нахълтва при помощник-кмета. Задава му въпрос с повишена трудност: “Вие чували ли сте нещо за Херострат?” Онзи отвръща, че ако е от Карлово, трябва да го познава. После му светва: “Аха, вие говорите за новия път към гарата ли? Това е решение на общинския съвет и не подлежи на коментар”, отсича градският първенец.
Гендов обаче се сеща, че командирът на карловския гарнизон е негов роднина. Това е бъдещият лечител Петър Димков, по онова време с пагони на полковник. Актьорът отива в казармата, където офицерът изслушва разказа за готвеното кощунство. Кипва!
Димков нарежда да приготвят гарнизонния файтон, ще търсят самия кмет Аристотел Янакиев. Той е върховната власт, ще помогне. Аристотел, чийто древен адаш е съвременник на Херострат, вдига рамене: “Регулацията си е регулация, нищо не може да се направи...”
Петър Димков поставя въоръжен караул около свещеното отходно място. “Никой да не се приближава!”, гласи заповедта. Сетне офицерът алармира София. Оттам съобщават нищо да не се пипа. Да се назначи комисия, която да проучи как да се възстанови родният дом на Васил Левски.