„Аз знам как ти умря! Аз го преживях призори в онзи ужасен ден, в който те убиха, почувствах гнева и болката ти. Ти умря с широко отворени очи...“ Това е само част от дългата и сърцераздирателна изповед на майката на Николай Златков – един от шестимата мъже, намерили смъртта си на „Петрохан“ и „Околчица“.
Последният й от общо шест поста във Фейсбук, в които символично почита паметта на загиналите чрез отделни разкази за групата, бе посветен на сина й – Николай Златков. Отново придружена от снимки, които не са излизали до момента в публичното пространство, тази публикация бе най-силната и разтърсваща от всички. Думи на майка, загубила единствения си син. Думи, със силата да разплачат и най-безчувствения човек.
Опечалената майка никога няма да забрави случка от детската градина, когато негови връстници мачкали и убивали божи кравички. Ники толкова се разстроил, че не спирал да ги умолява да не го правят, като ги поставил на мястото на животинкити. Ралица още помни колко тежко минали следващите дни, в които детето й се опитвало да разбере постъпката на децата.
В училище започнали да убиват насекоми, за да го разстройват. „Подиграваха му се и че всичките си спестени пари ни молеше да ги изпращаме на децата в Африка вместо да си купи таблет какъвто нямаше или компютър“, разказва Ралица.
„Вечно ще съм ти благодарен, че ме подкрепи в избора, който направих и ме пусна да живея с Иво и останалите. Знам, че изобщо не ти беше лесно и вечно ще съм ти благодарен, че не ме спря и ме подкрепи!“ С тези думи Ники често се обръщал към майка си, щастлив, че е послушала него и сърцето си.
Бащата на Ники е взел решение да прибере тялото му и да го погребе „по светски“, както се изразил самият той. Против волята на майката, той прибрал тялото с отказ от още експертизи. Против волята на сина си, той ще го не според будистките обичаи.
Ще ти оставя в ковчега малката статуетка, която толкова много ти хареса, която подарих на Иво, (и за теб взех такава и не успях да ти я дам) един специален камък и едно малко жълто камъче във формата на сърце Взех решение, че ще ти направя изпращане такова каквото заслужаваш и на твое любимо място високо в планината. Сигурна съм всичките много хора, които те познаваха истински и те обичаха, ще те уважат и ще дойдат там. Има вече стихове за теб и песен се пише… ще те изпратим достойно, така както го заслужаваш. Ще има любимите ти петроханки, ще има джинджифилки и всеки ще може да каже ако иска нещо за теб. Ще сложа и голям камък с надпис на него за теб и за тях! Беше чест да бъда твоя майка! Истинска чест!“, емоционално завършва опечалената майка поста.хотарена