Успешните жени отдавна разбиха клишето, че нежният пол трябва да бъде преди всичко украшение на мъжкия свят. Днес съвременните дами умело балансират между работата и семейството и смело определят целите, които да преследват и постигат. Същевременно успяват да съчетаят увереността в собствените си сили с емпатията и любовта, присъщи на женската душа.
Ако мислите, че нещо не може да стане… помислете пак! Или потърсете Евгения Попиванова!
След 35 години в системата на предучилищното образование тя се е справяла с всякакви казуси. Да приеме в детската градина мъниче със специални образователни потребности и с тегло на бебе, което никъде не искат. И години по-късно да го изпрати укрепнало и развило способностите си в първи клас. Да спаси дете от дом с домашно насилие. Да открие лекар, когато родителите не знаят къде да търсят помощ. Да издейства общински апартамент за самотен баща и децата му. Даже да
изтегли кредит, с който лично да плати за нова дограма,
за да може да се нанесе семейството в него. И да не се съмнява, че ще й върнат парите.
ДГ „Щастливо детство“, на която е директор, е между „Столипиново“ и блоковете с българското население в кв. „Изгрев“. Идват хора всякакви - от замогнали се семейства от малцинствата с българки гувернантки до крайно бедни и неграмотни, които нямат никакви родителски умения. Учи децата да говорят български, да се уважават. Заедно с тях учи и майките как да се грижат за хлапетата.
Често й казват: „Недей да трепериш толкова над тези семейства!“. Но Евгения Попиванова вярва в друго - че трябва да живее с проблемите на всяко от тях, ако иска да помогне на децата. Не ги съди, че имат друга култура. Не ги назидава, не се мъчи да ги променя. С едни чака бебе, с други - някой да се върне от затвора, с трети - да си дойдат близки от Германия.
В рода й има много учители. "Израснах в семейство, в което образованието беше на почит. Никога не са ми казвали: „Учи, за да не работиш!“, а „Учи, за да станеш човек“, разказва Евгения Попиванова. Завършила в Пазарджик, после магистратура по педагогика в Пловдивския университет, след това и втора - по Монтесори педагогика в НБУ. "Но най-голям учител ми е животът", казва с усмивка.
С дипломата в ръка от студентската аудитория отишла право в ДГ „Наталия“. Днес е директор на ДГ „Щастливо детство“. Помни трудните години в старата сграда, в която подреждали масичките и купичките с леща според това къде не капе от тавана. Когато понечила да организира първия празник с децата, колеги й казали: „Те, нашите, не са за показване…“.
Днес възпитаниците й са на градските сцени в центъра на Пловдив на всички празници - за да излязат от квартала и да знаят, че могат и не са по-малко от другите. Тях води на мюзикъл, майките - на театър.
За Банго Васил и Байрама раздава хранителни пакети на най-бедните,
които нямат какво да сложат на масата. А фризерите в детската градина са заредени със заешко месо - мюсюлманчетата не ядат свинско.
Наближи или грипът, първа въвежда противоепидемични мерки. Събра всичките 28 детски градини с име "Щастливо детство" на среща в Пловдив - заедно да помислят как да направят децата щастливи.
Наскоро на онлайн среща с МОН за апробирането на рамката за качество в детските градини я попитали какви проблеми среща. "Нямаме проблеми", отвърнала Попиванова. "А как се справяте", изумили се отсреща. Краткият отговор на директорката бил: „Пука ни за децата!“.
Неведнъж е отказвала да подпише доклад за отнемане на дете от семейството. Знае, че ако то живее с родителите си, ако те имат доверие в детската градина, ще идва редовно, ще научи български, ще тръгне в първи клас. Ще бъде щастливо по своя начин със своите. Тръгнат ли социалните да го извеждат от семейството, защото по общите критерии детето е в риск, близките ще го скрият накъде и ще отпадне от системата.
„Трябва да се работи с хората, не с папките -
казва Евгения Попиванова. - И трябва да си убеден в това, което правиш", добавя тя. Не да е за пред някого. Така е учила и сина, и дъщеря си - не само да ходят на работа, а да уважават у всеки различното и да помагат. Най-много се дразни някой да й каже: „Това няма да стане!“. И на нея са й пречили - понякога повече, отколкото са й помагали. Работещият човек винаги си има критици, гледа философски на това Евгения Попиванова. Продължава, както тя си знае. И винаги в шармантен тоалет.
Гори в проекти и инициативи, не пропуска възможност. И след толкова години като администратор много й се иска да се върне към учителстването – онази роля, в която можеш да седнеш да си поговориш кротко с детето и да си близо до родителя. Всеки ден.
След като на 1 март асистирала на Баба Марта и раздала червено-белите кончета с наричане за здраве за всеки дом, женският празник 8 март сварва Евгения Попиванова в Рим с дъщеря й д-р Влахова. Но на 9 март ще е пак в детската градина и ще събере майките - да ги почерпи по женски с кафе и нещо сладко. По повод празника да си поговорят за делника. Да си споделят с нея тревогите: „Снаха ми не ми говори…“, „Имам тук нещо, но ме е страх да ида на лекар…“./марица