Слави Трифонов използва трагедията край Петрохан за политическа реклама и това изглежда все по-жалко В българската политика отдавна сме свикнали с цинизъм, но това, което се случва около трагедията край Петрохан, поставя нова морална граница.
LAC0
Лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов реши да пусне песен, вдъхновена от трагичния случай, при който загинаха млади хора. Вместо съпричастност и тишина пред човешката болка, обществото получи нещо друго – политически спектакъл.
И въпросът, който неизбежно изниква, е прост: защо една трагедия се превръща в сцена за политическа изява?
Когато се появява песен, придружена с публични послания, публикувана от политически лидер точно в момент, когато обществото още преживява шока от случилото се, това неизбежно поражда съмнения. Дали става дума за съпричастност, или за опит трагедията да бъде използвана като фон за политическо присъствие?
Слави, жалък си.
Защото хората не са забравили. Не са забравили как партията ти се превърна от огромна надежда за промяна в символ на политическо разочарование. Не са забравили как след като получи огромно доверие, последваха решения, които мнозина определиха като предателство. И точно заради това днес името ти за много хора вече не означава бунт срещу системата, а обратното – разочарование от нея.
Някога Слави Трифонов беше сред най-обичаните шоумени в България. Човекът, който събираше милиони зрители пред телевизора и се превърна в символ на народния гняв срещу политическия елит. Но политиката има една особеност – тя бързо показва кой какъв е. И днес все повече хора го възприемат като символ на политическото предателство.
Слави, жалък си.
Защото по време на живота на последния парламент почти никой не те чу. Политическото ти присъствие беше сведено до минимум. Парламентарните дебати минаваха без твоя глас. Обществото почти не усещаше присъствието на твоята партия. Но когато се появи трагедия, когато обществото е емоционално разтърсено – изведнъж се появява песен.
Случайност ли е това?
Или е част от поредния опит да се напомни на хората, че съществуваш?