Много ми е тъжно, че трябва да го кажа точно днес, но ще го кажа, защото вече наистина не ми пука кой какво ще мисли за мен и какво ще казва. Смазан съм, че има толкова прости хора. По-прости и от мен, и от надеждите и илюзиите.
Николай МИЛЧЕВ
Как е възможно да се наблъскаш с толкова клишета, да изпиеш толкова литературни сиропи и компоти и да си с претенции, да даваш мнение, да се заяждаш за думи, да вадиш думи от литературния текст и да ги вкарваш в бита и в ежедневието си… Не е за вярване.
Срам ме е от мене си, че някак си не мога да приема това непрекъснато галене по косъма на уважавания народ, това флиртуване с него. И още по-отвратително е, че флиртуването го правят още по-прости хора политици – още по-прости мъже и жени политици, които си мислят, че са хванали Бога за шлифера. А най-много да са хванали за шлифера шефа на партията си.
Фейсбук уби литературата. Превърна поезията в съчинение по картинка и превърна думите в рими, като забрави, че римата е божествено съзвучие и съединение.
Фейсбук също направи така, че мерената реч стана престъпление, а ръсенето на каквото ти дойде на ум – символ на индивидуалност и спонтанност.
В България сега има два литературни свята най-малко. Единият живее по измисления си литературен Олимп, на който вманиачени литературни туристи са си измислили език и понятия, от които нищо не се разбира.
А другият свят е на тулумбичките и баничките, на литературните мандарини, на наградите и фуклевенето в писането.
Тия дни получих от научен работник (учен творец) негово съчинение. „Пресъхнах“ от напоителни термини и фразеология. И ми дожаля и за думите, и за поезията. Дожаля ми за мене си ,че се оказах едновременно динозавър и кос, и ябълка и все така не мога да проумея как нищонеказването те прави доцент и професор. И как така като замениш солта на литературата с пясък и пепел, изглежда, че си голяма работа.
Гневен съм и понякога едва издържам писания и коментари, охкания и ахкания, които са на светлинни години от представите ми за ценното и естетическото.
Боже, простотията ще ни умори. От една страна – ще ни умори простотията и нищетата, от друга – планините с пари и перверзии.
Дано да не е вярно, но се разбра, че и гениалният Стивън Хокинг нещо бил се отъркал около Епстийн. Щом и той – геният, който надзърна в черните дупки на Вселената, може да падне в черната дупка на нищото, какво остава за нас?
Прощавайте, но понякога гневът трябва да се излее и в нелитературни форми.
Простотията, невежеството и властта са взривени атомни бомби. Те може и да не ни убият веднага, но вече са ни заразили. И часовникът цъка.