Прясно пенсионираният стоковед бай Пешо от Кършияка мрази да го смятат за будала. И да му бъркат в джоба. Не е въпроса дали ще го прецакат с някое евро. А в подигравката с достойнството му. „Човек за едната чест живее!”, цитира той един от чичовците на Вазов. Не се оплаква, че го е.бават финансово Не псува нито местната власт, нито парламента, нито сглобките. Намерил му е цаката как да оцелява.
Динко ПЕТКОВ
Абсолютно педантичен е. Цепи центчето. Не търпи да шмекеруват за негова сметка. Информиран е. В един тефтер си записва кое колко струва. Не само в Пловдив и у нас. Интересува се от актуалните цени в цяла Европа.
Преди да си облече любимата пижама за спане, която я пази още от първата брачна нощ, той си прави план за другия ден. Конкретен до запетайка. В НАТО нямат такъв изпипан план за действие. Отскоро е пенсионер и как ще му преминава времето зависи единствено от него. Няма кой да му държи сметка. Рахат е. На страницата му във фейсбук пише: Вече Необвързан.
Сутрин не си пие кафето в махалата при Минка Капучиното на бул. „Дунав”, нито някъде по Главната. Навива часовника си, да не се успи. Става щом той му „изкукурига”. Набързо се облича костюмчето, останало му от сватбата. И хваща първия самолет за Рим. Докато още не се е разсънил, вече каца във Вечния град. С такси за нула време стига до фонтана „Ди Треви”. Не го интересува фонтанчето. Пък и вече искат 2 евро, за да го допуснат да го разгледа. Да не е някой олигарх, че да се охарчва. Или гламав турист. Ако е за фонтани, може да отскочи до фонтана с лебедите пред Общината. Целта му е само една. Да седне в едно близко кафененце. Да не му подвикнат като в кафетерия под тепетата: „Хайде, бе, само теб ли ще чакам, какво ще поръчаш!”. И след близо час му донесат някаква черна утайка, която я броят за кафе. Все едно току що изкарано от хладилника.
А в римското кафене се чувства човек. Посрещат го с „Чао, рагацо!”, питат го как е с кръвното, обажда ли ме се лумбагото, какво му е на сърцето и душата. И още не е успял да отговори, сервират му кафенцето. Не е айрянено - един пръст е в чашата. Гарантирано е, че няма да пие нещо като някогашната инка. Или анголско кафе от Виетнам. На тръгване не чува по нашенски зад гърба си: „Е, тая пенсия най-после се сети да стане!”. Не. Изпращат го още по-свойски с „Чао, рагацо! Пожелавайки му весел ден, да му се случват само хубави неща, а кръвното му и лумбагото му да са като на младеж.
В Пловдив така са вдигнали цената на кафето, все едно ти го внасят от Олимп. А в Рим е поне с две-три евро по-евтино. На сметка е. Всеки ден, ако пие римско кафе, ще спестява сума пари. Само от това може да отиде на почивка чак в Хисаря.
Прави няколко телефонни разговора с авери в Кършияка. Да поддържа социални връзки. Разпитва ги как върви пробива под Централна гара, още ли чакат от вчера на спирката за градския транспорт да дойде петнайската, че да отидат до Четвъртък пазара, как е минала официалната церемония с мажоретки за прерязване лентата на запълнената дупката-кратер след второто колено на Панаира, кои са новите води ненапити, с честни сини очи, които уреждат в листите за предстоящите парламентарни избори. Не ползва обаче мобилен оператор от България. Взел си е италианска карта. Твърдят, че сме в еврозоната, нямало разлика откъде звъниш, стига да е в Европейския съюз. Мижи да те лъжем. Такава сметка ти идва в края на месеца, че поне три дни не можеш да си кажеш името.
Някъде по обяд пък пак е на летището. Хваща самолет. Не да се прибира. Запътва се за Берлин. Не го интересува Бранденбургската врата или отива да си побъбрят по пенсионерски с Ангела Меркел. Преценил е, че ще му е по-изгодно, ако обядва в някое немско кръчме. Ще си поръча и първо и второ, и трето, че и халба бира. И всичко на цена с няколко евро по-евтино, ако хапне една супичка с претоплени картофки в пловдивски ресторант. Не повтаря къде ще обядва. На следващия ден хваща самолета за Мадрид. Не да иде на мач на „Реал” – там похапва. Или пък за Швеция, където даже ти обвиват крехко бутче за вкъщи.
Понеже вече е на възраст и годинките му натежават, не лети за Брюксел или Виена да вечеря. Преди да се прибере в Кършияка се отбива в някой хранителен магазин в Париж или в Копенхаген. Там си пазарува за вечеря у дома. Пълни цяла торба. Срещу пари, за които в Пловдив най-много да му дадат едно кисело мляко и пакет спагети. Летенето със самолети му излиза безплатно. Показва карта от градския транспорт. Досега не са го върнали.
Така я кара бай Пешо от Кършияка със скромната си европенсия. Хем не е будала. Хем не накърняват финансово достойнството му. Хем оцелява.