Опитвам да се представям за умен, ама съм прост. И вие се правите на умници, но също сте същите. В тая държава все сме такива. Чудим се безпомощно над уравнение с едно неизвестно – защо минималната работна заплата у нас е най-малка, от 22 от общо 27 държави в Европейския съюз. Пет страни не са в класацията, тъй като нямат такава. Въртим -сучем, ползваме и калкулатор, и безотказната „Елка” и компютрите, и изкуствения интелект. А не можем да намерим верен отговор. Чакаме някой да ни подскаже защо сме толкова немили-недраги
Динко ПЕТКОВ
Според данни на Евростат към 1 януари 2025 г. в 10 брюкселски държави минималната работна заплата е Аз съм прост. И вие сте същите. В тая държава все сме такива
била под 1000 евро на месец: България (551 евро), Унгария (707 евро), Латвия (740 евро), Румъния (814 евро), Словакия (816 евро), Чехия (826 евро), Естония (886 евро), Малта (961 евро), Гърция (968 евро) и Хърватия (970 евро). И тази линия сме най-на опашката.
В други 6 държави минималните заплати варират от 1000 до 1500 евро на месец: Кипър (1000 евро), Португалия (1015 евро), Литва (1038 евро), Полша (1091 евро), Словения (1278 евро) и Испания (1381 евро).
В останалите 6 минималната заплата е над 1500 евро на месец: Франция (1802 евро), Белгия (2070 евро), Германия (2161 евро), Нидерландия (2193 евро), Ирландия (2282 евро) и Люксембург (2638 евро).
Да вземем примерно островчето Малта. Камънак. Няколко декара обработваема земя. Раждат спанак и люцерна. Без „високи сини планини”. Една река Марица нямат. Нула тежка промишленост. Разчитат да пълнят хазната от туристи. И там живеят хора като нас. А минималната им заплата е 961 евро. Срещу нашата 620. А ние имаме хиляди декара ниви. Всичко никне. Планина до планина – все гористи. Завод до завод. Реки. Че и туристи.
„Мамка му, нещо не ми излиза уравнението каква е причината да сме на този хал. Намирисва на нещо гнило. Ама пък не сме в Дания, че да е така. Да не ни е пробита хазната, че да изтичат парите, а!”, в неведение е шофьор от градския транспорт.
Необходимият нетен месечен доход за издръжка на един работещ, живеещ сам в България, към края на 2025 г. е 1562 лева (799 евро), сочат данните на КНСБ. Тази сума осигурява нормален жизнен стандарт, като само хранителните разходи възлизат на около 321 евро. Издръжка за семейство: За тричленно семейство (двама възрастни и дете) необходимият нетен месечен доход е около 1438 евро (2812 лв.).
Уравнението съвсем се усложнява. Как да свързваме двата края, след като минималната работна заплата е само 620 евро на работещ. А месечният нетен доход за издръжка на този бачкащ е 779 евро. Все отнякъде идва тази разлика на немотията ни. Наистина сме прости, щом не можем да си отговорим откъде.
В парламента ни има 240 депутати. Избрани и пратени от нас. Да правят-да струват, бял ден да не виждат, че да цъфнем и вържем и ние. Все са мастити. Все ерудити. Не само със сини очи, но до един честни. Твърдят, че били едни от нас – и по минималната им работна заплата ли! Подобни грижовници за народеца са и в правителството, и в нужни-ненужни държавни агенции, и в областните управи, и в кметствата, и шефове на държавни и общински болници и закъсалите предприятия. И те ли я карат на минималната работна заплата! Горките, трепят за да се вдигнем на крака, а едно мерси не им казваме. Като се разболеем и попаднем в някоя такава болница, още от рецепцията усилено почват да ни лекуват. С безплатно аспиринче и с аналгин. Денонощно ни обгрижват. Болничните шефове поне три пъти на ден минават лично да ни наглеждат. Без да мислят струва ли си от тяхна страна такова отношение, ако се подписват накрая срещу минимална работна заплата.
„Абе, жената твърди, че съм много мнителен. Все съм подозирал, че у нас много се краде. Особено на високо ниво. С милиарди. И никой не ги перва през ръцете. И ги праща при бай Ставри. Организирана престъпна група са за крадене на пари на данъкоплатците. То и в Гърция и в Испания сигурно бъркат в кацата с мед. Няма начин. Обаче у нас минималната работна заплата е 620 евро - при гърците 968. Пък испанците получават 1381 евро. Какъв е номерът, не мога да разбера!”, тюхка се преподавател по икономика в Пловдивския университет.
„Колко години все пресмятаме на кого колко и защо толкова пари му се полагат. Псуваме Беснеем. Протестираме, искайки оставки. И накрая – същото. Прецакани сме. А до истината се достига по друг начин. – грабваме по една сопа и….”, коментират пенсионери от Кючука, куцукайки с бастунчетата. В еврозоната са вече. Минало им времето да хващат тоягите. Младите, които не могат да траят, какво – тръгват за Терминал 2.