От какво точно умря Калин Терзийски? Инфаркт или инсулт са го погубили, или пък се е самоубил? Тези въпроси не спират да си задават потресени читатели вече седмица след изненадващата смърт на писателя. За кончината му бе съобщено чак ден по-късно от неговия брат Светослав, който също е писател. Това навява мисли, че трупа му е бил намерен със закъснение в дома му. А заради мрачните постове на Терзийски в социалните мрежи се появи и мълвата, че сам е сложил край на живота си.

Близките не внасят яснота в причината за смъртта му, оставяйки слуховете да се вихрят. Писателят, който издъхна едва на 55-годишна възраст, бе погребан в затворен ковчег, което е предпоставка да се смята, че трупа не бива да бъде показват. Появи се и версията, че може да е паднал лошо след алкохолен запой и това да е предизвикало смъртта му.
Често се чувствал самотен и неразбран. Кога през времето назад и при какви причини се пречупила душата му – не било ясно за никого. Рядко говорел за личния си живот, макар да твърдял, че обича да общува с жените и че в последните години българката претърпяла прогрес - почнала да чете повече книги и да се интересува от нови неща. Не така стоели нещата при българския мъж, който сякаш се бил позагубил вътре в себе си. Преди около година той се разделил със съпругата си, към която бе доста привързан.
Не алкохолът, а самотата убила Калин Терзийски, категорични са негови познати. Кайо, както го наричат приятелите му, правил безброй опити да спре с чашката. Не пиел с месеци, но изведнъж нещо в него се отключвало и той посягал към чашката. Кризите били с различна продължителност. Понякога дни, друг път месеци, в които не само не знаел къде се намира, но и не разпознавал хората около него. Не всеки влизал в положението му, защото у нас хората не гледали на пиянството като на здравословен проблем, а като на каприз и слаба воля.
Обмислял се дори вариант за лечение в испанска комуна. Обсъждали се различни варианти, но отново до нищо конкретно не се стигнало. „Аз не мога да продължавам така! Трябва ми радикално лечение”, казал неотдавна на свой познат писателя. Той много страдал, че в „Шоуто на Слави” години наред излъчвали скечове, в които е представен като битов пияница, философстващ с чаша уиски в ръка.
Алкохолизмът обаче често се превръща в „болест на самотата”, както го наричат младите колеги на Терзийски. А зависимостта, както знаем, води до социална изолация, разпад на семейни връзки, загуба на приятели, работа и куп други неща. Казват, че самотата не само е последица, но и основен, отключващ фактор за пиене.
„Има ли кой да ви обича?” е не само една от най-популярните творби на Калин Терзийски, с която той спечели престижна европейска награда. „Има ли кой да ви обича?” е въпрос задавен често от него към познати и непознати.
„Сега са кучешки времена и литературата е просто един от многото сиви занаяти за прехранване. Поетите в кучешки времена копнеят да станат домашни любимци на своите покровители, разните там ценители на съвременното изкуство. Или както ги наричам аз – тъпите копелета с парите. В кучешките времена писателите пишат единствено неща, съобразени с пазара. И с вкусовете на безобразно самоуверените, неграмотни консуматори. Писателите в кучешкото време произвеждат качествени и удобни словесни PVC дограми. Аз съм се опитал да напиша нещо напълно непазарно, несъобразено с никой и нищо. Освен с моите мисли и чувства. И мисля, че ако някой е достатъчно милостив да приеме мене – човека, ще приема и моята книга”, пише в сборника с разкази за живота „Има ли кой да ви обича?” Калин Терзийски.
Винаги различен, винаги готов да приеме нови и нови предизвикателства, Калин се различава от основната маса съвременни писатели и поети, често пишещи като под индиго. Не винаги разбран, не винаги обичан, но винаги готов да помага на хора, дори които не ги познава. Човек с голямо сърце, който може да се раздава безрезервно, без да иска нещо в замяна. Един истински безсребърник от двадесет и първи век.