При закрити врати протече разпитът на ключовите свидетели по делото за убийството на Ивайло Ангов, който беше застрелян с газов пистолет от 23-годишната Бериван Белялова в апартамент в „Тракия“.
Две свидетелки – Лита Генова и Антония Христова, разказаха подробности около личния живот на Бериван, сексуалността ѝ и интимните ѝ преживявания с жертвата.
Инцидентът се случва на 6 януари, като първоначално не беше ясно дали именно обвиняемата го е простреляла.
Установило се обаче, че обвиняемата отишла да поиска заем от пострадалия. Двамата се почерпили с алкохол, но между тях възникнал скандал.
Първоначално с тях бил приятел. Когато той си тръгнал, телефонът на Белялова позвънил, което подразнило Ангов. Той го взел и скрил в джоба си. Между двамата възникнал свада. Той я ударил, след което извадил газов пистолет, който държал под възглавницата на леглото. Тя успяла да вземе оръжието и с него произвела шест изстрела, четири от които попаднали в мъжа.
„Не ѝ е викал, не се е държал агресивно с нея. Никога не е бил агресивен – нито трезвен, нито пиян. Когато се напиеше, просто заспиваше. Имало е случаи да заспи, докато пие – ляга си с дрехите и ние си отиваме, когато искаме, като дори оставяхме отключено.”, свидетелства приятелят, който в началото бил там.
В залата бяха близките на убития. Искът на сина и сестрата на Ангов е на обща стойност 120 хиляди лева.
Пред съда близките също бяха разпитани. Първа се изправи Албена Ангова, която през сълзи описа близките си отношения с жертвата:
„Брат ми живееше под наем в Пловдив, в „Тракия“. Помагахме си финансово, чувахме се, но рядко се събирахме. Обичах го, кръв ми е. Бях на лекарства, за да мога да ходя на работа адекватно. Видяхме се един-два месеца преди убийството. Аз бях с децата, беше брат ми и Томас с нас. Бериван не съм я виждала никога. Той спомена, че се вижда с много по-младо момиче, но не живее с нея. Не ми е казвал подробности. Пиеше алкохол – вреден навик. Никога не е бил агресивен, дори когато е употребявал. Преди време Нина му беше жена, имат дете. Живееха с втората ми майка. Томас беше на шест, когато заминаха за Пловдив. В последните години не съм се срещала с негови приятели. Работеше на борсата за плодове и зеленчуци. Отдавна ми каза, че има газов пистолет, но не му вярвах. Аз погребах Ивайло, Томас беше зле.”
Свидителства и синът:„Баща ми беше – дал ми е живот, обичах го. Беше добър човек, не беше агресивен. Не пиеше, когато бях малък, започна по-късно. Майка ми го вадеше извън нерви, но той не ѝ е посягал, нито се е държал агресивно. Ходеше и си лягаше. Така до 2010 година живяхме заедно, след което се разделиха. Аз отидох да живея с майка ми, а той – под наем. Смени две квартири, като последната беше в „Тракия“. Аз ходех често при него. Последно се видяхме на 29 декември, а се чухме на 3 януари. Не ми е посягал, да – пиеше много, но беше спокоен. Помагаше ми емоционално и финансово. Даваше ми около 100 лева на месец, а на майка ми плащаше издръжка.
За убийството разбрах ден по-късно от майка ми, а впоследствие и от новините. Три месеца пиех успокоителни, трябваше да съм в кондиция – идваха матурите. Бериван видях за първи път през лятото на 2021 година. След смъртта на баща ми чух единствено, че е била проститутка.
Делото пбе отложено за нова дата. Тогава ще бъдат разпитани и останалите свидетели.блиц