Аман от невярващи! Отказвам се вече да споделям как живея, с кого се срещам, къде ходя, кой ме обича и кого мразя. Каквото й да споделя, отсреща все казват: „Посмали, Манго” , „Да виждаш корабче да плава в очите ми!”. Или ме взимат за нарцис-самохвалко.
Динко ПЕТКОВ
Обаждат ми се от конкурента медия. Подигравателно: „Верно ли, бе! Вярно ли, че си чатиш всеки ден с Доналд Тръмп. Отказал си му рекламен договор с Белия дом. Да пускаш пиар материали коя държава си е заплюл, кой друг мадуровец ще хване – Макрон или Путин!” Замълчах си. Макар да беше вярно. Миналата година наистина имах такъв рекламен договор с него. С Тръмп си чатим всеки ден. Има ме за свой доверен журналист. Пусках му каквото ми пращаше. Даже, че с Мелания през ден са на вечеря на свещи. Особено харесвали да бъдат в едно капанче в Нареченски бани.
Сега обаче категорично му отказах нов договор. Заради Гренландия. Какъв имидж щеше да има електронният всекидневник „Пловдивмедия” и в Скандинавските страни, и по света, ако си има рекламен он беш с настанилите се непоканени в Гренландия, не е ли така! Майната му, че се лишавам от 300 000 долара годишна реклама. Ще се опитам да ги компенсирам с подобна сума от община Пловдив. Ако там нямат пари, тогава ще се обърна към кмета на Асеновград. Друго може да няма, но с пари винаги разполага. И си ги оползотворява както си реши.
И в личен план срещам недоверие към мен. Похвалих се, че тъщата ми се усмихна с широка усмивка. Предложи да ми завърти една баница, поиска да ми зашие чорапите, попита му как съм с кръвното.
„Много са ти опашати лъжите!”, реагираха ми, запознати с това що за намусена кобра е тъщата.
Истина е, че вече съм почти изпята песен по мъжка линия. Хилят ми се недоверчиво, като казвам, че явно все още хващам окото. На близки приятели признавам: „Не устоях. Съгреших. Спах да не ви казвам с коя звезда от „Ергенът: любов в рая”. Забърсах я в интернет. Докарах я да си умира за мен. Специално ми се обади да се видим в Одрин. С приятелки щели да бъдат там да си купят оригинален прах за пране. Пожела неистово да се видим. Видяхме се. Цяла нощ не само се гледахме! Още имам смучки.
Един, който го смятах за съкровен приятел, да вземе да ме издаде на жената. Като разбрах, глътнах си езика, знаейки, че е тренирала таекуондо. Привика ме на диванчето в хола. Отидох като на предстоящо заколение, „Абе, няма ли най-сетне да си седнеш на гъза. Стига си си вирел оная работа. Гладен петел цър-пърки сънува!”, нахока ме тя.
Не смея да разкрия, че прощалното му слово президентът мен помоли да му го напиша. Уточнихме, че може да не е в рими. „Да е по Шекспировски, обаче, ти си знаеш”, пожела той. Написах му го. Хвана дикиш. Просълзи тв аудиторията. Особено в частта, в която искаше прошка от народа и особено от Първата дама.
Никой не вярва, че съм спец по такива слова. Навремето аз написах на Сакскобургготски, че ще оправи България за 800 дни. Той се опъваше, че били много тези дни, дали няма да ги намаля до три седмици. Не се съгласих. Мразя да ме цензурират.
Терсене ми стана, след като не ми повярваха, че ми звъннаха по телефона след оставката на поредния зам.-кмет с ресор градски транспорт. „Брат, кой, ако не ти! От утре ставаш градскотранспортен общински шеф. Метро ли ще правиш, хеликоптери ли ще доставяш, рикши ли ще внасящ, ти решаваш. Стига пловдивчани са висели по спирките!”, омайват ме, без право да кажа „не”. Съгласих се уж, но на другия ден нарочно се успах. Когато се събудих по новините даваха, че са хванали друг балък да оправя транспортните бакии.
Много недоверчиви сме хората. Все си мислим, че ни будалкат. Съчиняват си. Преиначават. Правят се на голямо добро утро. Да ти се отще да им приказваш и за Тръмп, и за холивудката, и за доскорошния президент и за всичко тем подобно. Аман!