У нас сме свикнали да правим нещата формално. Формално спим с жените си, докато истинската работа я върши комшията. Общината формално събира боклука, докато клетите столичани обикалят в студа с найлонови торбички в ръце. Формално сме християни, но вярваме само на тропането по масата на леля Ванга. Гонзо формално е доктор от НАТФИЗ, а всъщност още си чака дипломата за осми клас. Върхът на формализма обаче са идиотските разходки с папчици до Президентството в предизборно време.
Евгени ЧЕРТОВЕНСКИ
Пределно ясно е, че докато Росен и Деница, Асен и Николай, Гуци и Насо минават през подлеза за снимка с Радев, в някой манастир имената на служебните министри вече се бистрят на чаша руйно вино и някой друг кристал. Толкова жалка и нелепа бюрократична дребнавост, граничеща с цинизъм, не помня от времето на соца, когато гласувахме за единствен кандидат с 99% одобрение.
Безсмисленият цикличен цирк вече е толкова втръснал, че дори информационните агенции не си пращат фотографите на „Дондуков“, а ползват снимки от преди 3-4 години. Едни и същи клетници се ръкостискат пред един и същи портрет и потъват в безсмислен диалог на евтини опорки. Кой ли не се изреди с папка при него – от Пацо Шнорхела и Антоанета Стефанова, до всички теменужки, здравки и райчета на Бойко.
Как пък веднъж не се случи в т. нар. консултации наистина за нещо да се консултират? Да обсъдят някоя тема, ако ще да е дизайнът на евромонетите от 1 цент, ама просто лаф да се завърже. Няма разговор, няма дискусия, няма цели, няма решения, няма стратегии, няма планове. Всеки си казва за няколко минути написаното от партийните пиари и се изнася.
Рандевутата на „Дондуков“ приличат на неловка среща между осмокласничка от техникума по облекло с даскал – педофил в близкото до училището кафене. Нея я сърби, ама не знае как да си поиска. Той пък знае как, ама го е шубе да не му избият зъбите, да му запалят колата или, възможно най-страшното – да се появи в ютюб по гол пищов.
Президентът не иска да помага за създаване на кабинет, той се къпе като фатмак след потно учение в ролята на баща на нацията, подмята дребни заяждания и пуска провинциални намеци. Можеше да прескочи тъпите седенки и да започне с връчването на мандати още миналата година, но конституционната процедура му позволява да бави процеса значително, а той се възползва от това при всяка възможност.
Така, от формален разговор към формален разговор, рано или късно все пак ще стигнем до неминуемите избори. Когато изтекат всички срокове по всички алинеи. Отрано ви предупреждавам – този път идете да гласувате, за да не бъде и резултатът от тях формален.със съкращение, заглавието на Пловдивмедия