След протестната вълна и оставката на правителството на Росен Желязков обществените нагласи остават силно негативни, а доверието към политическите лидери продължава да се свива. Това показват данните от национално проучване на „Маркет ЛИНКС“, представено в от социолога Добромир Живков.
Националното проучване е финансирано и реализирано съвместно от bTV и „Маркет ЛИНКС“ е проведено сред 1008 лица над 18 г. в страната в периода 18 - 29 декември 2025 г. по методите на пряко-лично интервю и онлайн анкета.
Според изследването 70% от българите не одобряват посоката, в която се развива страната, като водещи причини са усещането за несправедливост, съмненията за непрозрачно разпределение на публични средства и корупция - теми, които, по думите на Живков, са мобилизирали най-силно обществото в края на годината.
Електорална картина: ГЕРБ-СДС първи, но в „криза на доверие“
При евентуални предсрочни избори ГЕРБ-СДС остава първа политическа сила, следвана от ПП-ДБ. За третото място според данните се конкурират „Възраждане“ и „ДПС - Ново начало“.
Най-същественият извод от проучването е, че ГЕРБ се задържа втори месец под 20%, което „Маркет ЛИНКС“ определя като нетипично и показателно за сериозна криза на доверие във водещата политическа сила.
ПП-ДБ отбелязва лек прираст, който социологът свърза с мобилизацията около протестите и връщането на част от отдръпналите се избиратели.
„Има такъв народ“ под чертата
Един от големите губещи след политическата криза е „Има такъв народ“, която според данните остава под 4-процентната бариера.
Проучването отчита и изключително висок дял колебаещи се. Сумарно около 30% попадат в групите „не съм решил“, „друга формация“ и „не подкрепям никого“.
Около половината от колебаещите се могат да бъдат привлечени от нов политически проект, като сред тази група има и позитивни нагласи към президента Румен Радев.
Президентът Румен Радев запазва относително стабилен профил на доверие.
За сметка на това Бойко Борисов отчита най-драстичен спад на доверие.
Ще има ли кабинет след изборите?
При текущата картина не се вижда ясна формула за устойчиво управление, освен при големи компромиси и прекрачване на „червени линии“. Възможни са и нови избори, ако следващият парламент отново не успее да излъчи стабилно мнозинство.