На 1-ви януари православната църква празнува Васильовден или Сурваки. На този ден източните християни почитат паметта на Св. Василий Велики. Един от големите философи и писатели на Ранно-християнската църква.
Народната традиция свързва празника на Св. Василий с обичая сурвакане. Въпреки тази малка съществена разлика с коледарските групи, на Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани. На самия празник минават и групи от деца, които също сурвакат стопаните на къщите.
Вечерта срещу Сурваки стопанката приготвя традиционната баница с късмети, която се приготвя от точени кори и сирене. В нея се слагат късметите, като за целта се използват дряновите пъпки.
Народът смята дряновото дърво за едно от най-здравите дървесни видове у нас. То е най-ранното разпъпило и разцъфнало дърво, но неговите плодове се берат последни. Те се използват в народната ни медицина. Към новогодишните обреди принадлежи и ладуването - колективно гадаене коя мома за кого ще се омъжи.
Обредна трапеза: варена свинска глава, пача, баница, пита, кокошка или пуйка със зеле, печено прасенце, мед, варено жито, орехи, ошав.
На Васильовден имен ден имат Васил, Василка, Веска, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Въло, Въла, Въто, Царена, Царил, Царила.