- Г-н Стоянов, пилотният проект за 114 нови контейнера предизвика много критики в „Тракия“. Жителите на района твърдят, че вместо два-три стари казана е поставен един, който не стига, и отпадъците се изхвърлят на тротоара. Как ще решите този проблем?
- Не сме спрели да наблюдаваме защо се препълват контейнерите. Един съд, тип „бобър“ е с обем 1,1 кубика, а новите са по 2,85, по 3 и 3,5 кубика. Ако на една точка е имало три контейнера „бобър“, сумарно се получава, че можем да ги заменим с един нов, тип „норд“ с вместимост 3,5 кубика. Ако един нов не може да замени чисто математически трите стари, ще слагаме още един съд. Но в целия град се забелязва увеличеното потребление и се запазва практиката в съдовете за битова смет да се изхвърлят кашони, при това - без да са смачкани.
Така един кашон запълва целия обем на контейнера. Затова с новия директор на Инспектората Пламен Спасов се разбрахме за засилен контрол и вече две седмици инспекторите обикалят район „Тракия“ по сигнали. Най-много случаи са за препълнени контейнери пред блок 84, където има няколко магазина, оказва се, че се изхвърлят кашони. Само за миналата седмица бяха направени три акта на търговски обекти на същото място. Тази седмица пак отидох на проверка и пак съставих акт. Търговците правят най-лесното - изхвърлят кашона на тротоара, заради което на принципа на счупен прозорец до този кашон се струпват и други. Междувременно решаваме и другия въпрос -джобовете, направени за старите съдове, не отговарят на размерите на новите контейнери и леко излизат на пътното платно. Вероятно ще направим разместване на точките - там, където има джобове, ще сложим съдовете за разделно събиране на боклука, а до тях - новите контейнери.
- Какъв е редът за празните опаковки, който трябва да спазват търговските обекти?
- Съвместно с „Екопак“ сме предоставили на търговците напълно безплатна услуга за разделното събиране на хартия и пластмаса. В определен час минава камион и взима опаковки и кашони. Те трябва да ги накъсат и да ги държат на склад. Всеки обект трябва да има система за управление на отпадъците, включително за хартия и пластмаса. Ако обектът е нов, неговият управител може да се обади в ОП „Чистота“ и да даде заявка. На гражданите сме предоставили услуга за безвъзмездно предаване на отпадъци на площадката на предприятието на ул. „Даме Груев“, на която всеки може да закара стар хладилник, телевизор, матрак и т.н. До тази площадка могат да се извозят до 20 чувала строителни материали. За големи обекти даваме под наем контейнери, тип „лодка“. Искам да напомня за още една безплатна услуга - на телефона на ОП „Чистота“ можеш да заявиш камион, който в същия ден или на следващия ще дойде да вземе едрогабаритен отпадък. Иска ми се гражданите да се ползват от тези услуги и да има повече контрол.
- Много оплаквания имаше за препълнени цветни съдове за хартия и стъкло. Успяхте ли да се разберете с фирмите да вдигат по-често контейнерите?
- С „Екопак“ и „Булпак“ се договорихме съдовете за хартия и пластмаса да се вдигат шест пъти месечно вместо три. Стъкло от зелените съдове се събира веднъж на месец. Тези организации нямат собствени камиони и ползват подизпълнител, един от които е ОП „Чистота“, за районите „Западен“ и „Южен“. В новия бюджет сме заложили да закупим сметосъбиращ камион с кран, тъй като старият често аварира. Процедурата за доставка на нова техника за „Чистота“ и „Градини и паркове“ е обявена и се надяваме в скоро време да имаме избран изпълнител, за да се подобри процесът.
- Чести са критиките за непочистена шума по тротоари, улици и в зелени площи. Защо не се прибира навреме, при положение че има компостираща инсталация?
- Ако падне слана и попари дърветата, метачките ще се справят с листопада за една-две седмици. Когато времето е топло, листа се сипят ежечасно и продължително, особено от чинарите. Мете се до 14 часа и до 6 часа на следващия ден, когато жените излизат да метат, тротоарите и улиците пак са същите. В най-големия район „Южен“ по щат има 54 метачки, но винаги има незаети бройки. Повечето от тях са от „Столипиново“ и за да дойдат например до Коматево, трябва да сменят два автобуса. На ден това са четири лева, което е сериозен разход. Сред младите жени няма желаещи за тази работа и вместо 5 дка, каквато е дневната норма, една метачка трябва да поеме 10 дка, а почти всички са в пенсионна възраст. Затова трябва да вървим към замяна на ръчния труд с машини.
- Има ли риск Пловдив да се изправи пред криза с боклука, както се случи в София?
- Община Пловдив е подхождала по различен начин от София при управлението на отпадъците. Нашите сметосъбирачи и 400-те метачки са служители на Общинското предприятие, а не на частните фирми, както е в столицата. В София солта се купува от фирмите, а при нас - от Общината. Имаме 4000 тона сол и сме готови за зимата. Съдовете за отпадъци също са на Общината. ОП „Чистота“ и „Градини и паркове“ са оборудвани с техника и сега ще купуваме още машини. Изключително много залагаме на нова техника, защото градът се разрасна двойно и тройно и площите за поддръжка са увеличени значително. Има оплаквания от ул. „Рая“, че има много прах, но там се строи непрекъснато, а скоро ще започне изграждане на още два комплекса. Важен е контролът, както и ролята на районните кметства да проверяват и да налагат глоби на фирмите за неизмити гуми и прах на строителните обекти. Ние чистим 365 дни, „Чистота“ не е спряла нито за ден, но за да има по-добър резултат, трябва да отговорим с нова техника и санкции.
- В „Столипиново“ няма достатъчно контейнери, боклукът се трупа на земята и махалата продължава да изглежда като голямо сметище. Как ще решавате този проблем?
- Миналата година в „Столипиново“ поставихме 130 контейнера, сега дали има 10. Останалите изчезнаха. Отново ще закараме контейнери, но молбата ми гражданите да ги пазят. Идеята ми е да направим на общински терен, какъвто има на ул. „Шумен“, претоварна - хале със сепарираща инсталация.
Отпадъците се сепарират на място, балират се и се откарват в депото. Проблемът е, че отпадъци се карат в „Столипиново“ дори от съседните села. Пресен пример - бус изхвърля отпадъци на обръщалото на ул. „Крайна“. Оказва се, че двама работници на фирма от Царацово са докарали боклука в града.
- Пловдив отново е сред градовете с най-мръсен въздух. Какви мерки предприемате, за да няма прах?
- Това е болна тема, особено зимно време. Една от причините е, че сме в котловина, заобиколени от съседни общини, и когато температурите падат, става като похлупак върху града. Транспортният пункт в „Тракия“ отчита превишение на фини прахови частици в студените дни. За две години по различни програми сме привлекли много инвестиции в екологията. Участваме с проекти и печелим. Проектът за премахването на „калните петна“ е на стойност 10 млн. лева и след изпълнението му 33 хектара ще бъдат затревени, залесени и оборудвани с поливни системи. Досега вървеше проектирането по договор, подписан след обществена поръчка с екипа на ландшафтния архитект Станимир Шаламанов. Предстои до края на годината да обявим процедура за избор на изпълнител на строително-монтажните дейности, за да се работи напролет. Продължаваме подмяна на печките на дърва и въглища, вече около 5000 домакинства се отопляват с екологично чисти уреди и се надявам от тази безплатна услуга да се възползват 7000.
- Кога влизат в сила зоните с ниски емисии?
- От октомври 2027 г. до края на сезона в целия град забраняваме отоплението на дърва и въглища. Бизнесът също трябва да си направи сметката, защото скарите на дървени въглища в заведенията също попадат в този обхват и ще се забранят. Това изискване важи и за камините в жилищата. На тези хора предлагаме да кандидатстват за безплатни отоплителни уреди. От нас зависи дали ще дишаме чист въздух. От есента на 2026 г. се въвежда малкият ринг на зоната с ниски емисии за автомобили и предстои да обявим обществена поръчка за избор на изпълнител, която ще монтира пътни знаци и видеокамери. Правим проверки за зеленината на завършените строителни обекти, мием основните улици 7 дни в седмицата, когато времето позволява, не използваме пясък през зимния сезон, но въпреки това транспортният пункт в „Тракия“ дава превишение на допустимите показатели - 35 дни годишно. На автоматизираната станция „Каменица“ данните са в норма. Искам да напомня, че в съседните общини няма нито една измервателна станция, нито кандидатстват по европейски програми. И всичко, което се отделя от печките на дърва и въглища, идва в Пловдив. Градът ни е с площ 102 кв.км, стегнат като в ризница. Този въпрос съм поставил пред министъра на околната среда. От РИОСВ обещават да поставят станция за измерване на въздуха на Околовръстното шосе, до бензиностанцията на OMV, извън землището на Пловдив, за да видим какво ще отчете. Това е логично, защото хората от селата идват в града, ползват услугите и инфраструктурата и не може да палиш камината или
печката в Марково и да казваш, че въздухът в Пловдив е мръсен. /марица