Ако министър-председателят на България Росен Желязков е запазил някаква доза самоуважение, ще поиска незабавно оставката на комедийния актьор Мариан Бачев, който, с извинение към хилядите талантливи творци у нас, е министър на културата. Премиерите също би трябвало да имат някакво достойнство. Независимо от коалиционните споразумения, коалиционните съвети, парламентарните мнозинства и каквото още искате, добавете към това.

Иво ДИМИТРОВ

Няма как да управляваш държава, да искаш от хората да плащат данъците си редовно, да вдигаш бюджета на армията и полицията, а културата да оставиш в ръцете на възможно най-бездарния от бездарните. За какво са ти армия и полиция и какво ще отбраняваш, когато си захвърлил културата ограбена и изнасилена. Многократно съм писал, че нация без култура и образование е обречена. Но е углавно престъпление в мирно време да изоставиш културата беззащитна в ръцете на едни елементарни частици, които потропват в ритъм Факултето и десетилетия точат лиги за бакшиши покрай среднощните софри на мутрите.
Преди повече от 16 години, когато Бойко Борисов подреди първия си кабинет, в който иначе не липсваха добри попадения и експерти, написах един доста критичен текст, че ставаме свидетели на опасен прецедент. Повод за гнева ми беше овластяването на един твърде зле оборудван интелектуално човек. Ставаше дума за тогавашния министър на вътрешните работи и вицепремиер Цветан Цветанов. Без да се вживявам в ролята на пророк, се оказа, че съм болезнено прав. Този лошо образован, но в същото време хиперактивен работохолик стана твърде вреден за държавата. Най-страшното не е в това, че некадърните амбициозни и пробивни типажи се обличаха във власт. Лош и опасен в случая беше знакът, че това е възможно и постижимо. Знакът, че всеки учил-недоучил може да стане министър. Това впоследствие доведе до масовото нашествие на калинки, а думата клиентела доби гражданственост.
Знаем как завърши всичко. Цветан Цветанов си помисли, че се е доближил до божествата. Загуби почва под краката си и започна да се отлепва от земята. После като всеки средностатистически комплексар се окичи с колекция от имоти и се качи на асансьор със златни дръжки, за да полети накрая в шахтата на политиката. Днес обаче Цветан Цветанов е клониран навсякъде. Цветан-цветановщината вече е неизбежна. Нещо повече – той е норма. Беше въпрос на време да се появи и в културата. А последното вече означава унищожаване устоите на нацията и способността й да оцелява в трудни времена. За съжаление, ще го разберем късно и по трудния начин. Както става обикновено. Защото в голямото си мнозинство сме неизтребими тиквеници, за които е далеч по-важно да слязат в мазето, за да претакат зелето в кацата, и ракията да стане по-пивка от тази на комшията. А за културата ще мислим, когато му дойде времето, както ни казваше един монарх в битността си на министър-председател. И така ще продължим да я караме, защото Мариан Бачев трябва да ни се стори цвете пред следващия министър. Както и аз се заблуждавах, че от Боил Банов е трудно да намерим по-нелеп министър на културата. Може и още как. Който търси, намира, е казал народът. Свободно слово