Аптечната мрежа е пълна с продукти, които обещават крепко здраве, защита за черния дроб или стимулиране на мозъчната дейност.
Зад гръмките рекламни твърдения обаче често липсват сериозни научни изследвания, а лекари и международни здравни организации са категорични, че много от тези медикаменти не носят реални ползи и дори могат да отклонят пациентите от необходимото лечение.
Ето пет популярни групи лекарства, от които според експертите никой няма реална нужда.

1. Хомеопатия
Принципът на хомеопатията гласи, че колкото по-ниска е концентрацията на едно вещество, толкова по-силен е ефектът му. Това води до разреждания в десетки и стотици пъти, при които в крайния продукт на практика не остава почти никакво активно вещество.
Мащабни научни прегледи и доклади от национални медицински организации сочат, че хомеопатията не е по-ефективна от плацебо при лечението на което и да е заболяване. Още през 2017 г. Националната здравна служба на Англия спря финансирането на подобни лечения. Истинската опасност се крие не в самите продукти, които са безвредни, а в загубата на ценно време и избора на хомеопатия пред методи с доказана полза.
2. Ноотропици
Така наречените „умни лекарства“, които обещават по-добра памет и концентрация, не разполагат с висококачествени клинични изпитвания, които да докажат тяхната ефективност. Невролози от престижния университет „Джонс Хопкинс“ подчертават, че няма убедителни доказателства за действието на подобни добавки. При здрави хора те не подобряват когнитивните функции, но могат да предизвикат нежелани странични ефекти.
В САЩ тези продукти са класифицирани като хранителни добавки. Единствените доказани начини за поддържане на мозъчната функция остават здравословният сън, балансираното хранене, физическата активност и управлението на стреса.
3. Имуномодулатори и някои антивирусни
Лекарствата, за които се твърди, че стимулират имунната система чрез производството на интерферони, на практика нямат смисъл. Имунната система сама задейства тези механизми при сблъсък с вирус и допълнителният прием на хапчета не усилва процеса. Тези медикаменти нямат клинични доказателства и не са включени в международните препоръки за лечение.
При грип специфични антивирусни препарати (като озелтамивир) могат леко да съкратят боледуването – с около ден, но само ако приемът започне в първите 48 часа. Ползата е ограничена, а рискът от странични ефекти като гадене и диария съществува. При обикновени настинки е достатъчно симптоматично лечение.
4. Хондропротектори
Препаратите с глюкозамин и хондроитин се рекламират като средства, които забавят разрушаването на хрущяла при остеоартрит. Големи клинични проучвания обаче не са открили значим ефект от техния прием. Дори теоретичната им основа е спорна, тъй като няма доказателства, че приемът на добавки може да повлияе на естествения синтез и възстановяване на хрущялната тъкан в тялото. В най-добрия случай те осигуряват облекчение, сравнимо с плацебо ефекта.
5. Хепатопротектори
Тези лекарства се предлагат като „щит“ за черния дроб, който му помага да се възстанови. На практика няма доказателства, че който и да е медикамент от тази група може да регенерира чернодробните клетки или да промени изхода на дадено заболяване. Препарати като адеметионин или есенциални фосфолипиди могат временно да подобрят някои лабораторни показатели, но това не се отразява на реалното състояние на органа, нито на риска от усложнения. В САЩ и Европа те се продават като хранителни добавки, а не като лекарства.
В заключение, докато тези пет групи продукти се радват на широка популярност, научната общност е категорична, че те не предлагат доказани ползи. Истинската грижа за здравето се основава на методи с потвърдена ефективност: навременно лечение, здравословен начин на живот и медикаменти, чиято полза е доказана чрез строги клинични изпитвания./Zdrave.to.