Най-напред се чуха вайкания за Демократичната общност, която била „в ступор“. Тоест, в превод - въпросната общност, горката, изпаднала в „състояние на обездвиженост и вцепененост, при което не може да се мисли ясно, въпреки че пострадалият е в съзнание“. И това се случило заради бъркотиите в ПП/Продължаваме Панаира. С-труп-орясване заради Кирчо.
Кеворк КЕВОРКЯН
Е, не бива чак толкова да се надценява влиянието на шмекериите му, те никога не са били особено изобретателни, но пък, в замяна на това, са пределно нахални. Ако мине далаверата – добре, ако не мине – няма проблем, ще се пробва с друга.
А и Българското Лековерие е безпределно, поне за Демократичната общност това е безспорно. Но не бива, все пак, да я обиждат с твърдения, че е в някакъв ступор. Друго е заболяването – амнезия, добре стимулирана през последните три десетилетия. Тя трябва да омекоти в някаква степен разочарованията, породени от крушението на „дясната“ идея, която пък никога не е била достатъчно ясно и убедително артикулирана.
Впрочем, тази идейна импотентност е присъща не само на партиите, които днес едва оцеляват, мимикрирайки като някакво подобие на „дясното“. В по начало нечистата игра, която тук е представяна за „политика“, партиите не залагат идеи, а водачите си, които рано или късно биват пожертвани.
Ето, Симеончо се задава – кой ще ти мисли за някакви идеи. Дори не забелязват разкошното внушение на някои наглед незначителни факти – например, когато една женица му подарява сако с цели 77 джоба!
Или пък Костов си отива – но колективната амнезия на някои общности вече е поразила в някаква степен Истината. И похожденията из политиката на този, сякаш невъзможен за „дясното“, персонаж вече се представят като напълно приемливи.
Забравата се оказа неговият най-сигурен съюзник и „общността“ усърдно й се отдава. И това, изглежда, ще продължава до края на съществуването й – докато се събуди мъртва, както в негърският фолклор се казва за човек, издъхнал блажено в съня си.
Може да припомним тук и едно малко известно твърдение на Хемингуей за българските първенци – според него, това са хора, поели достатъчно знания, за да загубят способността си да останат честни. И в наши дни мнозина без колебание се отдават на това превращение – те могат да проявят безчестие и към самия Живот, дори са готови да му скроят някой номер.
И Кирчо с лекота изигра поредният си номер – хвърли оставката си и това се оказа достатъчно за най-доверчивите му поклонници. Направи го хитро, с ловкостта на стар чейнчаджия – яви се сам на пресконференцията, на която обяви решението си и така съвсем категорично се дистанцира от дребосъка в партията си.
По този повод, Асен Василев пък се появи сред цяла навалица от съпартийци, включително и Лена Бориславова. Асен ще го бъде, щом като издържа отровните погледи, които тя му хвърляше, вече от третия ред на миманса – един по-чувствителен човек направо би се разтопил от тях.
Но сега важният въпрос е, ще успеят ли да разделят сиамските близнаци Кирчо и Асен? По света има вече немалко успешни операции, но те са изключително сложни. Бойко обаче не си пада по деликатните обноски, той е свикнал да цепи направо с брадвата.
Тъй че, вероятно ще има жертви, но независимо от това, Сектата ще се опита да ликвидира циркаджиите – сигурно ви е известно, че немалко от сиамските близнаци са били главната атракция по циркове и панаири.
След първоначалното стъписване, телевизиите – главно те – отвориха мелницата за празни приказки. Те така и не се научиха да допускат в студията си само хора, които имат да кажат нещо ново – в случая за циркаджиите. А и не се сещат да използват един много важен в случая въпрос: „Защо мълчахте досега?“
Така че, телевизиите ще продължават да ни отегчава с нескопосаните си представления. А най-важният въпрос – как бе харизана държавата - ще си остане без отговор.
Локуми за балами – ей с такава „геополитика“си имахме работа.със съкращение, заглавиетго на Пловдивмедия