В планините на Сардиния има регион, където хората живеят до дълбока старост. Това е село Пердасдефогу, което заради броя на столетниците си е обявено за една от петте “Сини зони” в света с най-старо население, заедно с островите Окинава в Япония и Икария в Гърция, полуостров Никоя в Коста Рика и община Лома Линда в Калифорния. Учените от години анализират генетичните характеристики и начинът на живот, които поддържат населението там в толкова добро здраве.
Малкото село в планинската област Олястра е известно като „световната столица на дълголетието“ заради изключително високия брой столетници. То държи рекорда на Гинес за най-висок процент столетници - през 2022 г от 1765 души 10 са на възраст над 100 години и това е 16 пъти над италианския национален среден показател.
Селото става световно известно със семейство Мелис, което влиза в Гинес през 2012 г. като най-дълголетното в света.
Девет братя и сестри имат обща възраст от над 818 години, като най-възрастната, Консолата Мелис, умира през 2015 г. на 108 години и е най-дълго живелият в в селото човек. Най-младата сестра, Мафалда, е на 87 г. и я наричат Бебето. Местният кмет връчва медал на всеки, достигнал 100-те.
Диетата на жителите на Пердасдефогу е с ниско съдържание на калории, преработени храни и захари, което я прави ключов фактор за тяхното дълголетие. Тя е близка до традиционната средиземноморска диета, но е с уникални сардински елементи, адаптирани към планинския живот и местните ресурси.
Столетниците консумират умерени количества храна, често спазвайки принципа „хара хачи бу“ – японска поговорка: спираш да се храниш, когато си 80% сит
Това намалява метаболитния стрес и подпомага дълголетието. Храната е предимно домашно приготвена, отгледана в собствени градини или местни ферми. Преработени храни (например пакетирани закуски, газирани напитки) липсват.
Около 80% от диетата се състои от зеленчуци, бобови култури, плодове и пълнозърнести продукти, което осигурява високо съдържание на фибри, антиоксиданти и микронутриенти. Месото - агнешко или свинско, се яде рядко и често само по празници. Това намалява риска от сърдечносъдови заболявания.
Супата минестроне е „звездата“ на масата. Това е гъсто зеленчуково ястие. Рецептата включва боб, леща, нахут, тиквички, картофи, домати и фрегола – сардинска паста от грис. Супата е богата на фибри и антиоксиданти, а бобовите култури подпомагат здравето на червата. 
Най-често в селото се консумира козе мляко и сирене от овче мляко – пекорино
Друг интересен продукт е традиционният плосък хляб Pane Carasau, който се прави от пълнозърнеста пшеница и билки. 
Тъй като овчарите трябвало да пътуват на дълги разстояния до пасищата и да остават със стадата си със седмици, важно било този хляб да има особено дълъг срок на годност. Той е нискокалоричен и богат на фибри.
От зеленчуците и билките любими на столетниците са спанак, манголд, див копър и мащерка, осигурявайки витамини А, С и К и антиоксиданти. Зехтинът се използва обилно в готвенето, защото е богат на мононенаситени мазнини, които намаляват „лошия“ холестерол (LDL).
Сладкишите са домашни, с мед или сушени плодове вместо рафинирана захар. Проучване от Университета в Каляри (2020) установява, че диетата в Пердасдефогу е с високо съдържание на полифеноли и флавоноиди, които намаляват оксидативния стрес и забавят стареенето на клетките.
Консолата Мелис, която достига 107 години, твърди, че никога не е яла „храна от кутия“, което подчертава важността на непреработените продукти.
В селото има висока концентрация на столетници, което предполага генетична предразположеност.
Столетниците водят активен живот, често работейки в градините си до 90-годишна възраст, а и след това.
Физическата активност в планинския регион е от особено значение – селото се намира в скалистите планини на Олястра и местните жители често ходят пеша по стръмните пътеки, което поддържа сърдечносъдовото им здраве и мускулната сила. 
Мнозина са били пастири или фермери, което означава живот на открито с умерена, но постоянна физическа активност. Социалната сплотеност и „семейната магия“ също са от значение за дълголетието.
Столетниците живеят с деца, внуци и правнуци, което им дава емоционална подкрепа и чувството за поставяне и постигане на цели. Възрастните са уважавани и активни – участват в празници, разказват истории и дори дават съвети на по-младите.
Пердаздефо̀гу не е просто село – то е урок как да живеем дълго и пълноценно.стандартг