Ако питаш кмета му, що за град е Асеновград, той ще започне да ти разказва приказки от „1001 нощ”. По думите му сравнение с него София и Пловдив изглеждат като селища от градски тип. Париж и Лондон все едно че са някакви крайни квартали. Като специално ще уточни, че през последните години градът на Чая се е превърнал в бижу. Натъртвайки, че това се е случва точно по времето, когато той кметува. А истината как се живее в даден град, може да се разбере абсолютно точно по…болницата му.
Динко ПЕТКОВ
В Асеновград тя е общинска. Точно кметът-самохвалко е отговорен каква е тя. „Болницата никога не е била на толкова ниско ниво”. Това ще заявяват 99 процента от асеновградчани. Единият процент ще отвърне, че ако се наложи, отива в някоя пловдивска болница.
Констатацията за „ниското ниво” на асеновградската общинска болница е на хора, които работят в нея. Те не приемат да е в това състояние. И пращат сигнал до кмета, до председателя на Общинския съвет, само дето на са се сетили да ползват връзките на игумена на Бачковския манастир, че чрез него да информират самия Господ Бог.
Изразът „Глас в пустиня” все едно е за техния сигнал. Пратили са го преди 7 месеца. Вярно, болницата не е толкова близо до общината, но чак пък не е на 7 месеца разстояние! Подателите му явно са очаквали да не им обърнат внимание. Нито от кмета, нито от шефа на Общинския съвет. А арменски поп в града няма, за да се обърнат към него. „Бяхме повече от сигурни, че той /сигналът им б.а./ ще потъне в кошчето. А става дума за многобройните безпринципни назначения и уволнения в асеновградската болница, за субективното разпределение на заплатите, извършвани от управителя й д-р Даракчиева. Цитираме мнението на служителите дословно: „Изключително неподготвена и некомпетентна, но за сметка на това самозабравила се…става нетърпимо!”. Заради нея болницата е на път да остане без персонал, твърдят те. Тя извършва субективно разпределение на големи суми на близки до нея лица и без основание еднолично намалява допълнителните средства за неудобни й служители.
Факт е, че е назначила за технически сътрудник в отделението по неврология своя син. А той, вероятно, трудно прави разлика между запек и заушка. Служителите твърдят, че нямал никакви познания и компетенции, назначен е без предварителното мнение на работещите в отделението и на неговия началник. Само за да вземе по-голяма заплата, определена от неговата майка. Описват го как всяка сутрин на централния вход на болницата с цигара в уста, посрещайки служителите с вулгарното си поведение. Те преминават край него, стискат зъби, знаейки коя му е майката-закрилница. Паркира огромния си джип точно пред спешно отделение, затруднявайки достъпа на пациентите. Според свидетели, на работа е от 7-30 до 9.30-10 часа, след което демонстративно си тръгва. Има дни, когато изобщо не се вясва. Получава обаче пълната си заплата, плюс не малко допълнителни плащания. А те не са по-малко от тези, които взима денонощно работещия персонал. Прикрива го старшата сестра, не се спестява в сигнала. Тя изработва месечните графици и присъствените форми, които са фалшифицирани от нея. Това е не само финансово нарушение, но е свързано и с издаване на фалшиви документи – все пак работна заплата се получава на базата на присъствените форми. А така се източва болницата. Всеизвестно е, че е човек на управителката д-р Даракчиева.

Очаквайте утре нова публикация за групата самозабравили се „управленци” на болницата, включително и нищо не работещия, но добре възнаграден общински съветник Илко Димитров, майка и син ТРЗ /отдел „труд и работна заплата б.а./, превърнали кабинета си в място, където се вземат решения срещу неудобните.