Както вървят нещата, като нищо една заран може да осъмнем с новината, че Отечеството ни любезно е заложено – при това, неизвестно срещу какво. Това звучи направо страховито, обаче не е сигурно, че ще бъде толкова зле като краен резултат – и без друго и сега не е никак ясно, какво точно се случва с него, а и с всички нас.
Кеворк КЕВОРКЯН

Едно поне е очевидно: държавата се проваля във всичките си начинания. Особено зрелищни издънки наблюдаваме в дотегналите на всички ни избори. Вече всичко може да се очаква в тукашната Хавра – и колкото повече ще се обезлюдяват изборите, толкова повече ще се превръщат в демонстрация на брутален произвол. А неговите пълномощници повече няма да си губят времето с дребни фалшификации, подкупи и пр.
Началото е поставено – вече е доказано, че по време на последните избори, през октомври миналата година, направо са отмъкнали два чувала с бюлетини – или над 700 гласа. Аман и от тия чували, сякаш за никъде сме без тях – и изкуствен интелект да крадат, ще го сипват в чували, това между другото.
Сред всичката тази грубиянщина, няма да е чудно, ако се пръкне идеята да се заложи държавата и поне за известно време да се отървем от грижите по нея – очевидно е, че колкото и да се стараят управниците ни, нищо особено не успяват да постигнат. А и някой сякаш нарочно подбира за тази роля такива екземпляри, които дори себе си не могат да проумеят.
Интересно, колко ли ще се изръси онзи, който се навие да ни приеме в залог? Разбира се, тия сметки не са наша работа, а и никой няма да ни пита, освен това те изглеждат донякъде и неприлични. Но пък, от друга страна, идеята си е направо хуманна, особено като се има предвид колко безсрамно се държи държавата с населението си. Затова – заложете я за максималния срок, който отпуснат, вземете, каквото дадат и беж от тукашните свинщини.
Тия чували не ми излизат от главата. И депутатите се бяха заплеснали по тях. Гледах ги по телевизията, те бяха с единия крак вън от Парламента, ако, разбира се, бъдеха касирани изборните резултати – нещо, което трябваше да се случи, ако беше уважен Законът. Но за него най-рядко се сещат тъкмо в Парламента. Така и депутатите, и конституционните съдии предпочетоха да си живеят с още един грях.
Началото е поставено – вече е доказано, че по време на последните избори, през октомври миналата година, направо са отмъкнали два чувала с бюлетини – или над 700 гласа.
Но специално депутатите и с това неудобство ще се справят далеч по-лесно, отколкото с травмата, която им причини мистерията с чувалите. А тя видимо ги кара да страдат: как са ги откраднали, кой се е сетил за това първи, къде са сега и пр. Личи им, че се измъчват – и това не са пластмасовите гърчове, с които обичайно майсторски ни даряват.
Двата чувала за тях са по-важни от всичко останало, което се случва и изговаря в Парламента. 
Но да отмъкнеш два чувала и така да застрашиш с касиране изборите – това е върхът на ефикасността. Това е и най-нетърпимото посегателство срещу бизнеса с изборните закони; бизнес, който процъфтява с безбройните поправки и допълнения на тези закони, един безсрамен танц – стъпка напред, три назад и така, докато участието в изборите се превърна в мярка за менталното здраве на простолюдието.
За двата чувала незабавно се залепи и нашият Мюнхаузен – беше напълно естествено да инсталират по телевизията тъкмо Кирчо – все пак, ставаше дума за измами, а в тази област той е безспорен познавач. Според него, проклетите чували били сетното доказателство, че машинното гласуване е единственият избор – и дори признатите от самия него „ала-бали“ трябва да бъдат приемани само като една артистична притурка, която съпътства и естетизира работата на магичните изборни сандъци, нищо повече.
Докато не се случи обаче номерът с двата чувала, който, при цялата му примитивност, ни подсети за Голямото Ала-Бала, от което никога няма да се измъкнем. Тъй че, очаквайте кражбата на първите машини.
А докато това се случва, простолюдието ще се раздели и с най-достъпната си фантазия: как някой пречиства Парламента от най-противните екземпляри от политическото Котило.
В чували или без тях.аферабг, със съкращение, заглавието на Пловдивмедия