Новина от категория Пловдив
Архив на публикациите

Първи братовчед на Господ е в Бачковския манастир, братът на Сатаната има по-долу ресторант

От две години игуменът на Бачковския манастир ляга и става с мисълта от какъв още паркинг да изкарва по някой лев. Изсече вековна ябълкова градина до сами обителта, асфалтира я, за да стане място за паркиране. От голяма манастирска нива, на която са сеели картофи, гледа какъв доходоносен паркинг може да стане- Със зъби и нокти се докопва до мижаво паркингче, ползвано досега под наем от ресторант. Пуническата война, която започва, изглежда като замерване с прашки, в сравнение с битката, която води, за да прибира таксите от това паркомясто.


Динко ПЕТКОВ


От околните храсти изскачат медийни летописци, които описват сърцераздирателно страданията, които понася дядо игумен от наглеца-ресторантьор. Изкарват Сионий като първи братовчед на Господа, а съдържателя на ресторанта Георги Паунов го представят като брат на Сатаната.
Кой крив, кой прав все още в тая държава се решава от уважаемия съд. Па три инстанции. Шокиращото в случая е, че държавата, в лицето на Министерството на регионалното развитие и конкретно на пловдивското Пътно управление, не ги е еня какво ще стане с паркинга, който е държавна собственост. Построен е върху бивше национално шосе. И по тази причина няма как да бъде нечия друга собственост – дори и манастирска. Въпросните държавни чиновници ДОБРОВОЛНО обявяват, че нямат претенции този не техен, а държавен имот, да бъде отнет.
Ресторантьорът обаче се заинатява. Защитава собствеността на държавата. И се повежда Първа паркингова война у нас. Ситуацията е леле-мале. Хвърчат анатеми, късат се копчета, каруцарите се изчервяват, като слушат какви попръжки се разменят, полицията в Асеновград вече е вдигнала ръце. Пълно е с оплаквания от манастирския секретар: Ресторантьорът ми извади нож, с цел да ме изкорми!”. След такава закана е с уртикарии и запек, получил и чувство за малоценност.
Като по манастирска диктовка се появяват медийни публикации, в които се сатанизира ресторантьорът. Изкарват го четирикрак, едноок, с калашник в ръце, от устата му излиза огън и жупел.
А игуменът го представят като индийска кравичка, манастирска магнолия, светена вода ненапита.
По пътя за манастира има стотици сергии. Секретарят на игумена им събира наемите. Под формата обаче на дарения. Мине не мине време, вдига им таксите. Те роптаят, издържали семейства, едва оцеляват. Но само зад гърба му. Не се намесват в игумено-ресторантьорската свада. Траят си да не си навлекат гнева на първия братовчед на Господа. Като гледат как от манастирската шпицкоманда тормозят ресторантьора и семейството му, само дето не скандират по тях „Българи юнаци”. Скришом си плюят в пазвите. Да не им се случи и на тях.
Някаква медийна пикла цирика онзи ден, че ресторантьорът някога е бил сервитьор, откъде тогава имал пари да вземе култовия ресторант „Водопада”. Демек приватизирал си по втория начин за жълти стотинки. Толкова „жълти”, че вече 20 години си изплаща банковия заем, с който е платил за ресторанта. И му остават още две години, за да го погаси.
В Бачковския манастир има няма около 6-ма монаси. Може и да са 7. Държавата им плаща заплати. Щедри бизнесмени постоянно си вадят портфейлите и си купуват игуменски индулгенции, давайки хилядарки за уж някакъв спешен манастирски ремонт. Манастирската куче-касичка се пълни от продажба на свещи и от кръщенета. Никой не им облага парите. Не се знае колко са. Църковна тайна. Вероятно са достатъчни, за не стигнат игуменът и монасите до просешка манастирска тояга. Тогава каква е тази небогоугодна алчност да посягат на хляба на ресторантьора, баща на четирима сина? И докога от Светия синод ще се правят на ни чули, ни видели!?
снимка: DarikNews.bg, архив

Публикувана на
14 Януари 2025 година