Клетите овце във Велинградско се оказва, представляват опасност. От тях може да пламне цяла България. Обградени са от полиция, която следи дори една да не напусне кошарата. В същото време такава блокада на парламента няма. Там депутатите за 10-ти път не могат да си изберат шеф. Те явно не са добре здравословно, защото бързо каталясват и през час искат почивка. Поражда се съмнение, че всички са тежко заболели, което е проблем за националната сигурност.
Динко ПЕТКОВ

Вероятно състаянието на народните представители е заразно. И вече е засегнало общинските съветници в Пловдив. На сесията си те за втори път не можаха да се разберат кой да е нов омбудсман на града. Нито един от петимата кандидати не успя да събере необходимото квалифицирано мнозинство от 34 гласа „за“.
Преди това на два пъти имаше специална тяхна комисия, която да ги препита и класира. И при двете селекции първи беше доц. Красимир Асенов. При първото гласуване на миналата сесия той получи най-много гласове. Четири обаче не му достигнаха. На сесията на 5 декември пак го предпочетоха. Отново не му достигнаха гласове. След месец ще трябва да има нов опит за избор на омбудсман. Ако обаче общинските съветници са заразени от депутатите ни, вероятно за нов омбудсман на Пловдив ще предстоят още десетина гласувания. Така ще продължава да омбудсманства досегашният изпълняващ длъжността Борислав Стаматов. Той е на този пост вече десетина години. Отчетът му каква работа е свършил най-много да запълни половин бял лист. Самите бащици са наясно, че той не става и затова не получи необходимите гласове. Оставянето му да продължава да бъде омбудсман сигурно е вследствие на депутатската зараза. Предполага се, че е дошла по въздушно-капков път от тях, когато са се прибирали през уикенда в Пловдив.
Общинският съветник Славчо Атанасов може би все още не е прихванал парламентарната зараза. „Така няма как да продължаваме – девет години с временно изпълняващ, ние влизаме в рекордите на Гинес“, каза бившият кмет.
Без нов и свестен общински защитник пловдивчани ще продължават да подсмърчат пред разтакащите ги държавни и общински институции. Пращани, както сега, да се жалват на арменския поп.