Задълбочава ли се кризата на доверие в обществото и защо полиграфът се превърна в третия участник в отношенията ни? Отговори на тези въпроси имат Радослава, Димитър Крумов и Евгени Матеев.
Радослава Станиславова е касиер в магазин за хранителни стоки от 2 години. Димитър Крумов е бизнесмен, собственик на магазин в центъра на София. Евгени Матеев е полиграфист от 12 години. Място на срещата им е столът на истината, познат като детектор на лъжата.
Усещането да си на този стол е меко казано притеснително, споделя Радослава. „Въпреки че съм била тук, мисля дали ще бъде така, както трябва да бъде самия резултат. Може би от самото положение, в което се намираш. Ето сега, някак си съм като стегната. Защото съм вързана”, казва тя.
Радослава сяда на стола на истината, след като нейният работодател решава провери дали колективът му е лоялен към него. „Да кажем, че бях много любопитен дали показанията от детектора са достоверни.
Това най-вече. И реших да проверя като изследвам моя персонал. Защото, ако наистина е достатъчно достоверен, някога напред може да ми се наложи да го ползвам.”, споделя той. Резултатите от проверката са положителни. „След положителни резултати може би дава положителен ефект. По-голямо доверие един към друг”, сигурен е работодателят.
Според Радослава новината за това, че ще минават през детектор на лъжата е била приета нормално. „В първия момент се учудихме. Може да има обидени, но не са споделили. Нормално е на някого да му стане неприятно и да каже: „Този пък сега защо ми няма доверие, защо го прави това нещо”.
Радослава не крие, че въпреки, че се чувстваш невинен, това да си поставен на детектор на лъжата, е все едно изтърпяваш някакво наказание.
„Всеки има право да работи спокойно в собствената си фирма. Тоест, това е един вид дома. За да пуснеш човека вкъщи, трябва да му имаш доверие. Има фирми, в които се налага да се използва, защото има конфиденциална информация, работи се с по-големи финансови средства и така нататък.”, добавя той.
По думите му има и параноични поръчители.„В разговор преценяваме дали да направим полиграфското изследване. Един човек, който си е наумил и втълпил, че трябва да има лъжа на този тест и търси всякакви свидетелства за това, няма да приеме резултат „истина”.
Примерно обажда се жена и казва: „Искам да тествам съпруга си. Аз знам на 100%, че той ми е изневерявал”. В такива случаи отказваме изследване, отказваме изследване и за малолетни.блиц