Уговорките за новата Сглобка изглежда вече са започнали. Изборите минаха. Няма време едни да разливат банкянско шампанско, а на други самодивата Лена да им бърше люти рани, че са ги пратили втори. Седнали са на масата, разкрили са си картите и се цакат. Надцакването обаче явно е на без коз. Стигнали са до кривата круша. Така си мисля, след като снощи към полунощ ми звънна телефона. Някак си на пожар. Дори се стреснах, че пак се е запалило сметището край Цалапица.

Динко ПЕТКОВ


Обади се някой, който, без да се представи, директно ми заяви. „Варианти за нов премиер менкахме в един супник. Дотам стигнахме компромисно, след като не успяхме да се разберем преди това. Паднахте се Вие. Неведоми са пътищата Господни. Поемете си кръста на бъдещ премиер!” Звучеше категорично. Неотстъпчиво – демек, няма не искам, няма недей. Козирувай и изпълнявай.
Бях си глътнал езика и не успях дума да обеля. Оттатък продължиха: „Нямате грижата за съставяне на правителство. Ние го съставихме. Остава ни да се спазарим само за още двама министри и пет зам.-министри. Всъщност Вас това не ви засяга. Вие ще сте само премиер. Важното е, че сте РАВНООТДАЛЕЧЕН, напълно пасвате!”.
Успях да се обадя: „Цял живот съм бил равноотдалечен. Все бях в девета глуха!”.
Прекъснаха ме: „Нищо няма да се промени. И като нов премиер пак ще сте в девета глуха. Ние сме сглобили нещата, няма да има нужда Вие да се месите. Стойте си тихо и кротко, не се напъвайте, дръжте се именно като РАВНООТДАЛЕЧЕН!”.
Пак се включих: „Ами изненадахте ме. Не знам дали жена ми ще е съгласна. Ще приеме ли да бъде премиерша. Пък и нищо не казвате каква ще е заплатата ми. Сега финансово се оправяме, парите ни стигат да свързваме двата края. Гарантирате ли ми, че пак ще е така, все пак чета, че имало милиарден дефицит в държавната хазна!”
Успокоиха ме: „За теб ще теглим заем, нямаш финансов кахър!”.
Опитах се да им кажа, че не се чувствам подготвен за премиер, даже наскоро съм отказал да бъда избран за домоуправител на кооперацията, в която живея, не съм сигурен дали съм подходящ за отговорната работа. Даже нямам визия за такъв пост.
Отрязаха ме веднага: „Абе, човек, след последния премиер никой с визията си няма да има проблем, даже да го бъркат с чучело. Важното е, че си РАВНООТДАЛЕЧЕН!”.
Съгласих се. В името на бъдещето на нашите деца, на приемането ни в еврозоната и преминаването ни на еврото. Разбрахме се утре да хвана по обяд автобуса за София, техен човек ще ме чака на автогарата, за да ме отведе в Министерския съвет.