Дори и участничките с енциклопедични знания в „Стани богат“ могат да отговорят каква република е България, ползвайки най-много 50 на 50. Скоро обаче няма да сме парламентарна република. „Копринките“, „пламенузуновците“ и последователите в мрежата на Първата дама да не бързат да потриват доволни ръце. Изобщо не става дума, че най-после ще бъдем президентска република.
Динко ПЕТКОВ
Парламентът доказа, че е бита карта. Докарва ни все до кривата круша. С махленски авторитет. Кръчмарски анталитет. Последното социологическо изследване е, че се ползва с 12% народно одобрение. Затова не върви повече тази държава да е парламентарна република.
Да стане президентска пък няма да е удачно. Партийците ще скочат като ужилени. Съвсем ще отидат в девета глуха. Няма да ги броят дори за онова, с което се запушват бъчвите.
Последните три години показаха, че държавните юзди се дърпат от…ЦИК. Централната избирателна комисия. Тя коли, тя беси. В нея само богоизбран до богоизбран. Недосегаем до недосегаем. Мастит до мастит. Рядко сменяеми. Със стабилен социален статус – от малцината у нас, които със заплатките си могат да връзват двата края.
В тази забатачена държавна ситуация най-добре е да сме първата в света ЦИК-ска република. Няма хък, няма мък. Точка. И без това почти целия бюджет напоследък отива там. Тя одобрява кого да регистрира за депутат. Определя кои партии не са дорасли и ги шкартира. Независима е. Не се отчита на посолството. Нито е евроатлантическа, нито е путинистка. Все й е едно дали от Вардаро ще влязат в Европейския съюз, че да ги търпим да ни се качват на главите. ЦИК я интересува единствено България. По тази линия може да се каже, че е твърда ОРБАН-истка.
Като сме парламентарна република в момента да не сме цъфнали и вързали. Депутатите едно редовно правителство не могат толкова време да сформират. С нулево полезно действие. А с мазни заплати. За какво – да дискутират кой е дългопишковец и кои пишат на шльокавица.
За президентството е излишно да се споменава. Видяхме колко струват съставените от там служебни правителства. Времянки. От кол и въже. Патета в кълчища. Школи за обучение на премиери и на министри.
А с ЦИК-ска република ще се родим. На 27-ми са изборите. На 28-ми вече ще имаме редовно правителство. Без пазарлъци. Без Сглобки. И няма да гоним из къра кой да ни е премиер. Нито да искаме домовата книга домоуправителя. Точка.
Как ходим сега на избори. Разгащени. Пеньоарно. По чехли. Все едно отиваме до бакалията. Защо ЦИК регистрира лорд Евгени Минчев, а? Да, да, да, точно светският лъв ще въведе дрескота, с който да ходим на избори. Известно е, че той изобщо не си поплюва и модната му гилотина не прощава на никого. С него ще бъде прекратена тази изборна разхайтеност. Ще се въведат униформи за избирателите. Не еднакви, разбира се. За всяка секция задължителното облекло ще е различно. Едни с папионки, други с лампази. Още като видиш каква му е униформата, да си наясно кой къде е. Не бързайте да реагирате, че това ще утежни хазната. И сега за всеки извънреден парламентарен избор не се ли трошат над 100 милиона. И за какво. Даже едни униформи за гласоподавателите не могат да ушият.
И още нещо ще има при ЦИК-ската република. Респект към самите избори. В изборния ден да не ходят масово за гъби. А с готовност, облечени в униформите си, да пускат бюлетините си. Как ще се постигне това. С провеждането на банкет след приключване на гласуването. Още в Древна Гърция банкетът е бил част от демокрацията.
Няма да е, както досега, упражняваш вота си и се прибираш вкъщи. Никаква емоция. Няма да е обаче така, ако накрая има банкет, нали!!? За да не се бавят представителите на ЦИК по места, което ще забави и банкета, гражданите дори ще могат да се включат в броенето на бюлетините. А след банкетите да помогнат за пренасянето на чувалите с бюлетини до съответната секционна избирателна комисия.
11 Октомври 2024 година