Като внос от Европа, дуелът става моден у нас след Освобождението. Първата хвърлена ръкавица е по повод на ругатня в Народното събрание. През 1880 г. в святата обител на демокрацията Петко Каравелов обявява, че Тодор Икономов е "интригантин и идиот". Същият ден получава от него писмо:
"За сичко това призовавам ви в името на честта ви, ако я имате, или да докажете немедлено где и в кои случаи съм интригувал, както сте правили вие сами и вашите приятели, или да си проводите свидетели, за да се споразумейме върху оръжието и времето за измивание на оскърблението, което ми нанасяте тъй умишлено с вашите несправедливи отзиви."
"Аз да не съм Пушкин!", възкликва Каравелов и не допуска кръвопролитие.
През 1884 г. Иван Вазов и Петко Славейков настръхват един срещу друг. Двамата не могат да поделят знойна пловдивска кокона. Стига се до дуел, но в последния момент съперниците се разбягват. "Поет къща не храни", проумява хубавицата и се венчава за някакъв руски полковник.
1894 г. вестник "Свободно слово" разгласява:
"Отпреди три месеца бивший военен министър г. подполковник Савов случайно се научил, че г. Стамболов, шефът на мин. кабинет, в който г. Савов е член от три години, и колега му г. П. Славков, министър на търговията и земледелието, са блудствовали със законната му съпруга в къщата, която е срещу Пипиниерата до кавалерийските казарми, и в оная на Г. Ковача, находяща се в Пиротска улица, и още в други някои домове, гдето тя е била отвеждана скритом."
"Кръвната обида се възнаграждава с кръв!", насъсква рогоносеца газетата. Михаил Савов обявява дуел на Стефан Стамболов. Схватката се проваля, но скандалът подкопава неговото управление и кабинетът пада.