От години депутатските заплати, са една от най-щекотливите теми за избирателите им. Факт е, че голяма част от избирателите, не могат да намерят задоволително обяснение на причината за огромните им доходи на фона на повсеместно ниските работни възнаграждения на обществото, да не говорим за пенсиите…
Огромна част от тези слуги на народа, си изкарват мандата по възможно най-безличния начин – тихо и незабележимо, седнали на депутатските банки, зареяни в мобилните си телефони, в очакване да им се даде знак как да гласуват правилно. Казано с други думи, те не са нищо повече от кукли на конци на своите лидери, но пък за сметка на това, изпълнителността им е повече от добре платена.
Въпреки, че са безгласни букви, всеки месец те получават над 7000 лева основна заплата. Отделно им се полагат още 15% за участие в комисия. Правилникът ги задължава да участват поне в две комисии. За председателите на комисии и парламентарни групи процентът е по-висок. Към това трябва да се прибавят и добавките за трудов стаж, плюс още над 4000 лева за сътрудници. Тоест в момента няма народен представител, който получава по-малко от 11 000 лева на месец!
Освен това на депутатите от провинцията се осигурява семейно жилище в София от фонда на Народното събрание, за чиято сметка е ремонтът, обзавеждането, охраната, данъците и таксите. Депутатите дори не плащат и за транспорт. И всичко това са официалните им доходи, към които трябва да прибавим и онези бонуси за лобизъм, но за тях, както е известно, не се издават фактури.

За какво обаче се излива този „рог на изобилието“? Народните избраници дори правителство не успяха да съставят! За какво получават огромен куп пари, за които българите трябва да работят с години. Какви закони са предложили, че да се промени към по-добро животът на избирателите, как контролират властта, поставят ли пред нея онези въпроси, който вълнуват широките народни маси?