Освобождението на България от петвековното османско владичество носи много радост на по-голямата част от българския народ. Наред с това обаче свободата удря мнозина българи, които по един или друг начин са участвали в извоюването й. За да разберат, че са гледани с лошо око от новите български властници.
Парламент, министерства и всякакви други държавни институции и постове се превръщат в удобно средство за разрешаване на стари спорове и вражди, някои от които чисто кокошкарски. Десетки, а може би стотици български поборници, опълченци, взели активно участие в освободителните борби, остават без пенсии, защото такова е желанието на онези, окупирали пейките в събуждащото се за живот българско Народно събрание. Сред потърпевшите е дори и такава изключителна личност като легендарния войвода дядо Ильо Малешевски.
Та какво остава за една жена, пък била тя и съпругата на поета революционер Христо Ботев. За разлика от своя известен съпруг, Венета Ботева като че ли винаги остава и днес встрани от интереса и вниманието на останалите българи. Да, тя не е водила чета и не се е била със сабя в ръка за свободата на България. Но тя е тази, която ражда наследниците и потомците на знаменития войвода.
Биография
Венета Минчева Визирева е родена през 1847 г. в Търново в семейството на търговеца Стоян Визирев. По майчина линия тя е роднина на бъдещия български владика Панарет Рашев. Напълно в стила на тогавашните патриархални традиции една 17-годишна Венета е омъжена за богатия търновец Дончо Петров. Съпругът й се отнасял с нея ориенталски като към ханъма, която трябвало само да си стои вкъщи, да ражда деца и да върти домашната работа. „Сърцето му беше студено“, споделяла тя. И макар да ражда на деспотичния си мъж един син, отношенията им не се променят. Накрая търпението на Венета се изчерпва и тя взема решение да го напусне. Постъпко немислима за жена в онези патриархални години.
Един ден, докато мъжът й е по работа извън града, Венета събира багажа си, взема на ръце сина си Димитър и напуска чорбаджийския дом завинаги. С помощта на своята майка тя успява да стигне в Букурещ, където по това време живеел вуйчо й Панарет. Тя и синът й заживяват във владишкия дом, а Венета се грижи за него като за собствен. Така изминават цели шест години. Един ден в местното българско училище, което се намирало на долния етаж на владишкия дом, пристигнал нов учител, Христо Ботйов.
Легенди
Как между владишката родственица и даскала са прехвръкнали първите любовни искри, какви думи са си казвали, ще си остане тайна. Според една от легендите първата им среща е по време на празненство във владишкия дом, на което бил поканен и даскал Христо, а Венета поднасяла кафе на гостите. Когато Панарет разбира за връзката на своята любима племенница с хъша Христо, изпада в ярост и категорично й забранява да се среща и вижда повече с него.
Вместо това обаче през юли 1875 г. двамата сключват брак.
Вуйчото я заплашва, че ще я изгони от дома си, при това заедно с нейния син. Разплакана, Венета разказва за скандала на своя любим, който гневно извиква: „Скоро да си вземаш нещата и сина и да дойдеш при мене. Отсега нататък ще живеем тримата и ще делим заедно несгодите“.
Бягство
Венета събира най-необходимите си вещи в един сандък, който товари на каруца, хваща Димитра за ръка и пристига в квартирата на своя съпруг. Сигурно никак не е било лесно на търговската дъщеря Венета да замени удобствата на владишкия дом с тясната квартира на хъша, в който често се налагало и да си лягат гладни. Въпреки това търпеливо понася всички несгоди. И за двамата е било голямо щастие новината, че Венета е бременна.
На 13 април 1876 г. се ражда малката Иванка. А само месец по-късно, на 12 май, войводата Христо Ботев повежда четата с парахода „Радецки“ към България. На съпругата си той не казва, че отива да се бие. Излъгва я, че ще пътува до Браила и Галац и затова ще отсъства няколко дни. Преди да излезе от стаята обаче, два пъти се връща да целуне Иванка.
Моли приятелите си да не оставят семейството му да гладува. Какво са можели да сторят обаче останалите хъшове, които също постоянно нямали средства. След като търпяла повече от година и половина, накрая Венета Ботева е принудена да се обърне за помощ към вуйчо си - владиката. Той пък, след като я нахокал строго, накрая все пак се смилил над нея и децата.
Пенсия
След Освобождението през 1878 г. Венета Ботева се връща в родното Търново. В първите месеци като жена на поборник й е отпусната държавна помощ от Временното руско управление. След това обаче тя е спряна. Със съдействието на бивши другари на мъжа й българското Народно събрание й отпуска мизерната пенсия от 30 лв. месечно.
Парите обаче не стигат доникъде и тя е принудена да се унижава, като няколко пъти пише молби да й бъде увеличена пенсията на 60 лв. Молбите обаче така си остават без отговор и последици. Огорчена в последната си молба, тя пише: „Подадох прошение, защото исках да покажа колко получава жената на Христо Ботев, чиито заслуги спрямо нашето отечество са мисля по-достойни от заслугите на тези, към които народното представителство се е показало толкова щедро, като им е отпуснало по 500-600, че даже и 1000 лв. месечно.
Нима почитаемото народно представителство мисли, че с тези 30 лв. месечно ми е било възможно да се издържам и че те са достатъчно добро възнаграждение? Нима българският народ така цени заслугите на своите синове, които са паднали жертва за отечеството? Аз се отказвам от своята нищожна пенсия и изказвам своето искрено желание тези пари да се разпределят всекиму според заслуженото“. Това писмо е публикувано в опозиционния вестник „Млада България“ с лаконичния коментар: „По-тежка и по-заслужена плесница едва ли би могла да се даде на днешното ни Народно събрание“.
Кончина
Останала без никакви средства, Венета Ботева е принудена отново да се обърне за помощ към своя вуйчо Панарет Рашев, като отива да живее в Букурещ при него. Там тя остава до 1887 г. Когато вуйчото умира, отново събира багажа на път за Търново. С парите от завещанието на владиката Панарет си купува къща, в която живее с дъщеря си Иванка.
През 1906 г. Венета Ботева преживява поредния жесток удар в живота си, свързан със смъртта на дъщеря й Иванка след операция. Тя остава и живее сама 9 години, преди да се премести в София при семейството на своя син. През 1919 г. моли сина си да я заведе да види отново Търново. Там, в родния си град, на 27 февруари 1919 г. съпругата на Христо Ботев умира на 72-годишна възраст, уморена и огорчена от живота и от хората, на които е вярвала и които я предават след смъртта на съпруга й. Погребана е до дъщеря си в старите Търновски гробища, където днес се намира парк „Дружба“.телеграф