„Абе, какво им става тези дни на пенсионерите, съвсем изперкаха. Качват се и веднага вдигат скандал защо съм пуснал да работи климатик. Налитат на бой, ако веднага не го спра!“, чуди се шофьор на градски автобус по линия 7. Прави му впечатление, че свадливите пенсии били само в Кючука. Навсякъде другаде било обратното- мръщели се, ако климатиците не работят.


Динко ПЕТКОВ

Репортер на „Пловдивмедия“ успя да разбере аномалията с кючукпарижани в третата възраст. Пуснала се приказка, че техен авер си бил върнал в младостта си, благодарение на това, че ползвал автобус № 27. Взел го от Камела в посока Централни гробища. Тръгнал да нагледа пак гроба, който си осигурил приживе. Вътре било като в пещ. Даже във фурните сигурно температурата е по-ниска. Човечецът опитал да попита защо карат без кламатик. „Трай си, да не те сваля още на другата спирка. Ако не млъкнеш, така ще те прасна с манивелата, че в главата ти ще се появи работещ климатик от марката „ролс ройс“!“, троснали му се. Всъщност случило се нещо подобно с главата му. Без да бъде праснат с манивелата. Не след дълго клетникът не издържал на температурния геноцид, извършван вече цяло лято над пловдивчани. Припаднал. Изведнъж в главата му се появили някакви чуруликащи девойки. Около двайсет годишни. Най-много да са на двайсет и една. Те все едно излизали от банята. Капките вода още не били изсъхнали по тях. Наобиколили стареца. Като накацали птици по него. Една му в уста целунала, друга го погалила, трета го накарала да се изчерви, забърсвайки паяжината от остатъка от мъжкото му достойнство. „Момчета, направо се върнах в младостта! Чудо! Като ме свестиха в линейката, всичко изчезна. Остана само паяжината по мен!“, разправя на акраните си очуруликаният в автобус № 27. На другия ден отново се качил в градски автобус. Пак същото. Припаднал бързо от жегата вътре. Моментално му налетели девойките. Почувствал се все едно че е ерген № 4 от „Ергенът“.
Сега пенсионерът смята да напише благодарствено писмо до зам.-кметицата на Пловдив с ресор градски транспорт. „Сполай Ви, госпожо! Ей на това му казвам грижа за възрастните хора. Да ги върнете в младостта. Дерзайте все така. Не се давайте на превозвачите, които пускат климатиците им да работят. На Вас разчитаме да продължаваме да припадаме в градските автобуси!“
Това щастие, което е станало с него след припадането му, споходило и други пенсионери от Кючука. Научавайки, че в градските автобуси могат отново да се върнат в младите си години, те смело се качвали в тях. Припадали. И при всички наставало едно чуруликане от накацали по тях девойки.