Снощи закриха Олимпиадата в Париж на фрашкания „Стад дьо Франс“. С участието на 270 артисти и танцьори. Получи се спектакълът Голямата френска скука. По-добре да бяха пуснали някое филмче с Луи дьо Фюнес.

Динко ПЕТКОВ
На видно място бяха седнали президентът Емануел Макрон с Първата дама на Франция. Само веднъж ги показаха на екрана. Дали не си бяха тръгнали тихомълком? Щеше да е оригално хрумване на автора на церемонията, ако двамата бяха излезли да изпеят нещо. Не чак марсилезно. Да речем световно известното парче на Богдана Каракочева и Стефан Димитров. Президентската съпруга започна първа: „Остаряваме бавно, остаряваме бавно, неусетно почти!“, а мъжът й да се включи: „Много видимо аз, много видимо аз, по-невидимо ти!“. Щяха да оберат точките. И окончателно да спрат одумванията кой от тях на колко години е.
Някакъв протяжно свирещ симфоничен оркестър изпълняваше сякаш цял час химна на Франция. Не беше справедливо да уважат по тази линия само домакините. Така и така са я подкарали да свирят цяла нощ, поне да бяха изкарали химните на всичките 206 олимпийски държави. Вместо химна на оглюспената олимпиадно Русия, можеше да изсвирят „Ну, погоди!“, намеквайки какво го очаква Путин.
Последва парадът на нациите, като всички знаменосци излязоха заедно. Съпроводени от спортистите, участвали в Олимпиадата. Докато те подскачаха като пумпалчета, все едно че бяха изпразнили преди това съдържанието на райски балончета, чухме хитове като "Les Champs-Elysées" от Жо Дасен, "Freed From Desire" и Queen с "We Are the Champions". Звучаха претенциозно и отегчително. Друго щеше да е, ако бяха пуснали нещо на Азис, нали. Свежо и съдържателно. Освен това в духа на парижкия олимпийски лозунг „Да на различните!“.
Най зяпнаха все още незаспалите тв зрители, когато започна артистичната част на церемонията. От небето се появи златен пътешественик. Нещо като френския Крали Марко, май. Той се въртя насам-натам половин час. Досущ като муха без глава. Покрай него се появиха още куп подобни мухи. Търчаха, бутаха се, катериха, правеха кълбета – почти като в цирка. Имаше някакъв френски смисъл, вероятно. Нищо общо обаче с френската любов. Като са толкова фърст танцьори, поне да бяха тропнали една ръченица.
Появи се и гръцкото знаме. Тъй напомниха откъде са тръгнали олимпийските игри. Можеха да използват древната преправка и да кажат някоя дума, примерно, за хан Крум, за Симеон, уточнявайки, че не е Сакскобургготски. Подминаха ги. Прозвуча гръцкият национален химн, в знак на признание за ролята на комшиите за Олимпийските игри. Докато го свиреха, в публиката реагира танцувално сякаш слушаха сиртаки.
В последвал хаотичен хореографски балет френският Крали Марко-златният пътешественик, откри петте олимпийски кръгове. Час-два телевизионно време мина, докато ги вдигнаха всичките. През това време френският оперен певец Бенжамен Бернхайм изпя "Химна на Аполон". А Ален Рош свиреше на пиано, неясно защо окачен вертикално във… въздуха. Не се бяха сетили да поканят Валя Балканска да взриви стадиона с нейния „Излел е Дельо хайдутин“
Спортистите се качиха на сцената, която беше подредена така, че да представлява картата на света. Там се появи и групата Phoenix, а в един момент се присъедини Анжел. Kaminsky, Air, и Vannda. Какво е станало по-нататък, извинете, не видях. Бях заспал.