Писна ми от словесни несретници. От хора, които преглъщат буквите, нехаят за тях, бръщолевят, без да схванат специалното послание на всяка сричка, на всяко нейно изричане. Българският език е изключително богат и съм щастлив да го зная и говоря перфектно. Днес хората са ограничени до няколкостотин думи, повечето от които поангличени, повечето от които съкратени, предъвкани и едносрични. Типа - “Глей ко стаа ся”.
Чудя се какво правят хората, които не са речовити със запасите си от думи. Със сумтенето изглежда изразяват чувства и страсти, а не рядко съм бил свидетел в някой магазин, само да се посочва кой продукт и да се подава на касата. Няма Добро утро, няма Благодаря. Само сумтене.
Пресичам Докторска градина и се засичам с някогашния министър на културата Георги Йорданов. О, арбитър елеганциарум, казва ми той, чета те навсякъде, прекрасно пишеш. Но и г-н Йорданов прекрасно говори и пише. И този обмен проработва, когато два подготвени ума се срещнат.
Така, както е и с другият ми съсед проф. Валентин Старчев. И той ме чете и той насърчава това. Но в днешния свят хората сякаш се срамуват да се издигат духовно и словесно. Търсят преките пътища да се изразят, без много церемониалности и блясък на речта. Говорят като етикет на колбас - кратко, не всеки път ясно и с неразбираеми символи. Тоест - ще съм правдив, ако кажа, че общуването ни днес е пълно с Е-та, както в повечето колбаси. Е-та, които отравят изговора ни, карат го да избледнява и се превръща в сурогат на буен поток, пресъхнал от липса на жажда за него.
Дори да изглежда като привлекателен кич, ние трябва да се договорим със себе си, че трябва да прочитаме по една книга седмично. Това е лесно за постижение и попълва липсите в речника ни, без непременно да го префърцунва.труд