Световен феномен се оказва кметът на община „Родопи“. Неговото физическо и здравословно състояние влияе едно към едно на населението. Все едно са един и същ организъм. Популярността на общинския управник е толкова голяма, че хората, волно или неволно, копират всяко негово действие.


Динко ПЕТКОВ
„Ох, нещата в община „Родопи“ напоследък взеха да куцат. Караме я на куц крак!“, притеснени са служители в кметството. „Че той кметът ни куца, клетият, как и ние да сме в ред. Дано по-бързо да откуцее, че и при нас работата да потръгне, без да куца!“, коментират общинари.
Наскоро кметът Павел Михайлов на един събор явно така се е напънал, както той обича да се напъва за пред народа, че пострада с ахилеса. Наложи се да го оперират в болницата.
Липсата на Свети Павел, както го прекръстиха боготворящите го бабички от село Марково, моментално парализира общината. Уж всички си я карат по старому, спазвайке стила, характерен за сегашното кметуване - даване с килограми на обещания и забравяне какво са обещали, но се усеща, че не е както преди кметското окуцяване. „Дано успешно го оперират, че да се върне какъвто си беше, обещават и бързо забравящ обещаното, че ако се е променил, не знаем как ще я караме. Свикнали сме си с него да си е такъв, на всеки обещаващ. Не си го представяме да бъде друг!“, кръстят се в 29-те села на общината.
Сега, примерно, Павел Михайлов като кихне, разкихват се като по команда във всички села. Сецне ли се нещо в кръста, всички почват да вървят като сецнати. Каже ли си той наум: „Никаква корупция!“, в цялата община до един си в този момент си мислят същото. Даже и в общинския съвет.
Община „Родопи“ е единствената у нас, в която само да има съмнение за някаква явна корупционна сделка, се прилагат Крумовите закони. Символично, разбира се. Ако нещо подобно става, практиката е да се прави неочевадно. В плик под масата. Това строго се следи от самия кмет. И всеки го спазва.
Такъв синхрон между кмет и поданици, няма никъде. Все едно са един организъм. Ако, да речем, Св. Павел страда от заушка, на другия ден рядко ще видиш някой в общината, който да не е заушкобелязан. И да не се повали: „Ох, и аз като Павел Михайлов хванах заушка!“.
Случва се в общината да се усети неприятна задушлива миризма. „Тия пак са подпалили сметището в Цалапица!“, негодуват по родопските села. Светват ги, че миризмата изобщо не е неприятна, а е с дъх на планински въздух. Просто кметът си е изпуснал душата. Следва всеобщо подобно душевно облекчение. Все едно загърмяват фойерверки.