Но начело на глобалната класация е Хонконг, компактният азиатски финансов център, известен със своите малки апартаменти и високи наеми. Трябва да се отбележи, че това е единственият китайски пазар, обект на доклада.
Редовен участник в класацията за „най-скъпи“ имоти, Хонконг има най-нисък процент на притежавани жилища от всички изследвани градове. Той е само 51% спрямо неговия азиатски съперник Сингапур, където притежаваните имоти надхвърлят 89% заради десетилетния ангажимент на правителството да изгражда обществени жилища.
Хонконг може да е най-недостъпният град в света, но потенциалните купувачи на жилища е хубаво да знаят, че ситуацията не е толкова лоша, колкото беше преди, отбелязва CNN.
Цените на жилищата паднаха по време на пандемията през 2020 г., когато правителството затвори града и наложи политика за нулев COVID – в допълнение към новите закони за национална сигурност, които имаха смразяващ ефект върху населеното място.
Докладът измерва достъпността, като използва съотношението цена/доход на базата средностатистическа стойност на къща, разделена на брутния среден доход на домакинството.
Той свързва ръста на работещите от вкъщи по време на пандемията с „шок от търсенето“ за къщи извън градските центрове, които дават повече външно пространство. Но също обвинява за рязкото нарастване на цените на жилищата политиките за използване на земята, включително „задържане на градовете“ – вид планиране, предназначено да спре разрастването им.
„Средната класа е под обсада главно поради ескалацията на цената на земята. Тъй като тя е разпределена в опит да се ограничи разрастването на градовете, превишението на търсенето над предлагането доведе до повишаване на цените“.
Цените скочиха още повече, тъй като инвеститорите се насочиха към имотния пазар в търсене на печалба.
Едно решение, пише авторът на доклада, е да се последва примера на Нова Зеландия.
В статия за канадския Financial Post Уендъл Кокс, старши сътрудник в Frontier Center for Public Policy, се застъпва за идеята Канада да последва примера на Нова Зеландия и да освободи повече земя за незабавно развитие. И Ванкувър, и Торонто са в класацията на недостъпните градове.
Кокс посочва политиката, въведена от коалиционното правителство на Нова Зеландия, която изисква от местните власти незабавно да създадат зони за развитите на жилищното строителство следващите 30 години.
„Торонто и Ванкувър показват, че цената за укротяване на експанзията е неприемливо висока: завишени цени на жилищата, по-високи наеми и бедност за нарастващ брой хора“, пише Кокс.
За тези, които нямат търпение да се промени политиката или търсенето да спадне, докладът идентифицира и най-достъпните градове от 94-те изследвани.
Това са Питсбърг, Рочестър и Сейнт Луис в САЩ; Едмънтън и Калгари в Канада; Блекпул, Ланкашир и Глазгоу в Обединеното кралство; и Пърт и Бризбейн в Австралия.
Докладът е съставен от изследователи от Центъра за демография и политика към Chapman University в Калифорния и Frontier Center for Public Policy – независим мозъчен тръст за обществена политика в Канада.
Топ 10 на „невъзможно недостъпни“ градове
1. Хонконг
2. Сидни
3. Ванкувър
4. Сан Хосе
5. Лос Анжелис
6. Хонолулу
7. Мелбърн
8. Сан Франциско/Аделаида
9. Сан Диего
10. Торонто блиц