Запознахме се на вечеря в един чудесен френски град, като в крайна сметка се оказахме цяла група приятели със сходно лековато отношение към сериозността на живота. Милена също беше там. В крайна сметка въпросната сладурана остана да спи при нас в апартамента, който бяхме наели, но в съседна стая, за добро или зло.
Васил ПЕТЕВ
Всъщност в разгара на вечерта въпросната девойка дори ми се стори симпатична, та чак хубава, факт, който в последствие отдадох предимно на зловредното влияние на алкохола и все по-бързо развиващото ми се късогледство. Девойката беше с чупливи руси коси, дълги мигли, големи гърди, хавански задник и още куп подобни екстри, които успешно вървят от „Капана“ в Пловдив до дюнерджийницата в W 8 Building в Дубай.
Нощта премина класически, в смисъл на почти безпаметно, като именно сутринта донесе освен слънце и известна доза просветление. Точно се бях събудил и тръгнал към тоалетна, когато най-изненадващо в коридора видях един сравнително дребен вълнест мамут, който незнайно защо се опитваше да влезе в обувките на моята вчерашна позната. Сподавих задаващият се в гърлото ми истеричен писък и въпреки ужаса, който изпълваше всяка клетка от изтръпналото ми тяло, се опитах от безопасно разстояние да сплаша този неочаквано космат гост: “Къш, къш, маймуно долна!”
Нямате представа, обаче, какъв сюрприз се оказа за мен, когато на сравнително сносен български, мамутът ми отговори: “Васко, какво крещиш?! Другите още спят!”
– Познаваме ли се, извинете… – реших да завържа разговор аз, докато се оглеждах за мобилния си телефон. В крайна сметка, надявах се, че френската полиция може би има някакъв специален отдел за борба с мамути intruder-и. Все пак при толкова много африканци в тази държава, логично е да има отдел за борба с мамутите.
– Васко, на луд ли се правиш? Нали вчера се запознахме и цяла вечер бяхме заедно…
Има моменти в този живот, в които е далеч по-лесно и умно просто да избягаш, вместо да влизаш в неясни диалози с някакви неясни непознати. Е, аз не постъпих така. Може би защото някои от чертите на мамута леко ми напомниха на една симпатична позната, с която се бях срещнал предната вечер, или може би просто защото някъде много дълбоко в себе си аз истински обожавам екстремните преживявания в някакви чудесни френски градове.
– Аааа, ма тва, ти ли си, бе?! Не те познах! Изчезнала ти е косата! – казах аз, давайки си ясна сметка, че все още не мога да бъда напълно сигурен с кого точно говоря.
– Да, просто си махнах екстеншъна, – отговори ми кротко мамутът.
– Ха! И циците ти ги няма! – деликатно констатирах аз.
– Да. Нощем си свалям подплънките.
– Аха….
– И тези от задника също ги махам, щото ми убиват докато спя.
– Аха….
– Миглите, разбира се, също ги свалям, щото са много скъпи.
– Аха…
Ще спра дотук, защото не желая да губя времето ви с изтощителен разказ какво е да закусваш с разглобяемо човече от „Лего“ във Франция:/АФЕРАБГ, ЗАГЛАВИЕТО НА ПЛОВДИВМЕДИя