Отиде си от този свят първият изпълнител на "Бургаски вечери", а неофициалният химн на морския град е тръгнал от Созопол, разкри пред „Телеграф“ композиторът Стефан Диомов.
„Премиерата на песента е била на абитуриентски бал в къмпинг Каваците през 1971 г., а първият ѝ изпълнител е Симеон Събев-Монката, когото загубихме тази седмица“, добави маестрото.
Събев е роден през 1949 г. и от малък е в инвалидна количка, тъй като страда от детски паралич. Като юноша започва да пее много успешно френски и италиански шлагери, а в началото на 70-те се създава популярната край морето група „Корали“, чийто солист е тъкмо Монката.
Пеят по различни забави и празници с голям успех. През 1971 г. се влюбва в момиче от чешки произход, което след това става негова съпруга, ражда му се дъщеричка Симона, имат вече и две внучета. Оттогава заживява в Прага, където е и погребан, но никога не забравя България и всяко лято се връща в родния Бургас.
„Последната ни среща беше миналото лято. Винаги се събирахме една група приятели от „Тоника“ и „Корали“ и пеехме с една стара китара любимите си български и италиански песни със сълзи на очи. Често канех Монката в моите концерти, тъй като пееше много вдъхновено.
За мен той е неосъществен талант и много професионалисти биха могли да му завидят на неговите пламенни възторжени изпълнения. Изключително всеотдаен, усмихнат и благ човек, голям добряк, горд човек – никога не се оплакваше“, разказа Стефан Диомов.
Беше се свързал с никому неизвестен дотогава самобитен бургаски поет, Иван Ванев, чиято лирика бе родила простичка и в същото време с мощна притегателна сила мелодия. Неслучайно тя се разпространи из цяла България, неслучайно тя звучи вече десетки години по естради и концерти, неслучайно тя е включена в репертоара на повече от дузина известни изпълнители.
И е напълно закономерно тя да бъде избрана за химн на Бургас. Още при първото ѝ представяне пред публика през пролетта на 1966 песента стана хит сред бургаската младеж. Монката, първият изпълнител на песента, неотклонно жънеше бурни аплодисменти при всяко изпълнение, така, както го аплодираха и за песните на Адамо, Саша Дистел и Патриция Карли. Какво по-голямо признание за двамата автори, поне в онзи некомерсиален и немеркантилен свят“.телеграф
14 Април 2024 година