На пловдивчани сигурно им дотегна сапунката „Олеле, бутат Тютюневия град!“, със сценаристи арх. Петкана, мъжлето й на семейни начало и клатушкащият се неадекватно из Пловдив по нощите културен министър Минеков. С режисираното включване на местната партийна организция на ДБ с нефелните й „протестни вериги“. И героичното катерене по багерите, в напъване да изглежда като „масово гражданско недоволство“.

Динко ПЕТКОВ

Общинската управа се представя от сценаристите като главен съучастик в съсипването на „емблематичните старини“ на древния град. Обвинявана, че издава на килограм разрешителни за бутането на всъщност паянтовите постройки в т. нар. Тютюнев град. Обявени от поборниците за запазването им, че са едва ли не нещо като Акропола и Колизеума за Пловдив. Без значение, че всичките съборетини, които новите им собственици тръгнаха да ги реконструират, даже не бяха ОФИЦИАЛНО със статут на паметници на недвижимото културно наследство. Със заканителните тръшкания на арх. Петкана и благоверния й, че ПРЕДСТОИ те да бъдат обявени за такива паметници. И дебелашкото незаконно поведение на Минеков с нахлуване във вече частните имоти: „Познавате ме! Няма да позволя това!“.
За да стане по-драматична сапунката „Олеле, бутат Тютюневия град!“, заканите, тези бивши тютюневи сладове да станат паметници на културното наследство, станаха факт. Заваляха писма от културтото министерство и от държавната институция НИНКН, чийто шеф е мъжът, делящ постелята с арх. Петкана, че сградите са защитени и всякакви дейности по тях следва да бъдат прекратени. А вече съборетините задължително трябва да бъдат възстановени в предишния им вид. Със средства на съборилите ги.
И ги замразиха. Даже и „Скелетът“, останал от някогашната тютюнева постройка срещу Сточна гара, получи статут на културен паметник. Превръщайки я в едно от най-опасните за пловдивчани място. По чудо все още не се е самосрутила, застрашавайки живота на минувачите. И е абсолютно рискова за преминаващите покрай нея превозни средства, включетелно и автобуси на градския транспорт.
В същото време бяха съборени няколко от сградите, които също са на територията на Тютюневия град и в центъра на Пловдив. Без, обаче, никаква публична реакция от „групата за бързо реагиране“ на арх. Петкана. Даже не се появиха нейни протестни коментари в „приятелски медии“. Оставяйки съмнение за двоен аршин спрямо някои от бизнесмените, закупили другите бивши складове. „Скатаването“ им може да е и защото предприемачите на тези имоти са спечелили делата срещу културното министерство в съда. И имат право да строят каквото са намислили.
А какво следва за останалите, на които тепърва предстоят подобни съдебни дела. В момента те губят много пари. Всеки ден замразените обекти им носят големи загуби. Някои от тях няма как да не съжаляват, че са вложили лични средства в Тютюневия град. Това явно изобщо не интересува групата на арх. Петкана и партийците от ДБ. Сякаш пари за премахването на съборетените в Пловдив държавата и общината ги имат бол. А Минеков брани тютюневите складове, изваждайки от министерския си джоб пачки за тяхното съхранение. Пък арх. Петкана жертвоготовно предлага безплатно да им прави проектите за обновяване.
Нищо подобно не се случва. Само крякане и вой от тяхна страна. За сметка на града, в който неугледните и опасни сгради се множат. И не само в обраслия с паяжини Тютюнев град.
Какво се случа? Появява бизнесмен, захванал се с парите си да премахне някоя от съборетините, превръщайки я в нова сграда. Едва ли очаква благодарност. Но категорично не заслужава обществено охулване и сочене с арх.-петканин пръст, че е съсипващ миналото на града.
А пловдивчани какво? През уикенда с цялата фамилия, с децата заедно, празнично облечени, да излязат на разходка из паметниците на културата в Тютюневия град. Все едно че отиват на Акропола и Колизеума. Благославяйки арх. Петкана, съжителника й, както и министър Минеков, какви старини са запазили. За тях и поколенията.