Гюро Михайлов е пример как един истински подвиг може да се обърне в легендарен позор. Комунистите изковаха от името му "гюромихайловщина". Нарицателно за безсмислена саможертва. Подиграха герой, изпълнил дълга към отечеството!
Росен ТАХОВ
Розовец, някогашното Рахманлии, е родното място на Гюро Михайлов. Солдат в трета рота на Първа пехотна пловдивска дружина от Източнорумелийската милиция. В щаба всекидневно назначават караул. На 24 декември 1880 г. заедно с Гюро застъпват редниците Костадин Аргиров, Илия Кръстев и Митю Петков. Разводач е Никола Костадинов.
Към полунощ във вехтата дървена сграда избухва пожар. Палежът е или турска провокация, или опит за прикриване на финансова злоупотреба. Гюро охранява тъкмо паричния ковчег, вероятната причина за злодеянието.
В суматохата се чуват викове за вода и звън на оръжие. Пламъците неумолимо пълзят към третия етаж, където е Гюро Михайлов. Счетоводителят Иван Костов успява да се покатери по стената, влиза при него и му вика да бяга. "Без разводача никога поста си няма да напусна!", отвръща войникът.
Никола Костадинов и другите караулни се втурват по пращящите от огъня стълби. Блъскат вратата и през дима съзират силуета на Гюро. В този миг прогорелият под се сгромолясва, стихията поглъща петимата. Очевидци твърдят, че намерили овъгления Гюро Михайлов на пост и след гибелта. Бил затиснат от гредите – прав с пушката в ръката.
Изпепеленият караул е погребан с военни почести в гробището "Св. Архангел Михаил". През 1882 г. над тленните останки е вдигнат паметник, осветен на 6 юни. "Паметникът е направен във вид на гробница от цимент с няколко енигматически фигури и с един скромен надпис. Той е обиколен на околовръст с желязна верига".
Авторът на този монумент не е известен. Другият до Военния клуб, е на колектив начело с проф. Никола Кожухаров. Открит на 27 ноември 1938 г. на тогавашния площад "Цар Крум". В центъра Гюро Михайлов охранява касата. Около него бойните му другари се борят с пламъците. Бронзовите фигури стоят върху гранитен саркофаг с имената на героите. Вътре са тленните им останки.
След 9 септември 1944 г. паметникът на изпълнен войнски дълг боде очите на комунистите. През 1953 г. във вестник "Народна армия" излиза текст, който разкрива истинската същност на източнорумелийския солдат:
"Гюро Михайлов, такъв, какъвто го представяше фашистката пропаганда, е образец на войник от капиталистическите армии. Такива войници-роботи бяха необходими на фашизма, за да може, опирайки се на техния щик, да задържи противонародната власт по-дълго време."
После е направен паралел между Гюро Михайлов и съветския боец Василий Лемешенко. На неговия пост също избухнал пожар. Лемешенко обаче не стърчал пасивно като нашия Гюро. Развъртял се с наметалото и гимнастьорката и потушил стихията. "Постъпката на Василий Лемешенко е характерна с активността, проявена от него, защото Лемешенко е нов човек, съветски боец, възпитан по уставите на Съветската армия", заключава авторът компаративист.
След думите идат делата. Един ден на 1962 г. багер захапва паметника. Костите са прибрани в кашон, гранитът натрошен на чакъл, скулптурната композиция хвърлена в дълбок ров край южния изход на Пловдив. Най-сетне по пътя на здравата логика бронзовите солдати ги тикат в двора на затвора, където е мястото на всички "фашисти".
Оказа се обаче, че политкомисарите не са успели да промият мозъците на цялата българска войска. На 24 декември 1980 г. "Народна армия" публикува статия от полковник Кръстан Юруков. Като припомни подвига отпреди век, офицерът заяви:
"Това ни дава основание да повдигнем въпроса за възстановяване на паметника на Гюро Михайлов и на неговите другари. Би било целесъобразно на един от площадите в град Пловдив, станал преди сто години свидетел на тяхната героична проява, да се извиси фигурата на Гюро Михайлов – един доблестен син на майка България."
Кой да чуе? Градът под тепетата беше подвластен на яркочервени управници, за които думата "гюромихайловщина" е кощунствена. Комунистите дълго се чудеха как да се отърват от неудобния паметник. Финално го нарочиха за претопяване в кранове за чешми и копчета за дрехи. От оксижена и пещта го спаси друг офицер патриот. По инициатива на Иван Желев пренесоха монумента в поделение на Строителните войски.
Паметникът на Гюро Михайлов и неговите другари беше възстановен чак през 1994 г. /труд, със съкращение