„Славната българска армия!“, „Героичните български офицери и генерали!“, „За честта на пагона!“. Това сме свикнали още от малки да се говори за армията ни. И има защо, разбира се. В миналото, за съжаление. Днес даже е смешно на това, което е останало по родните казарми, да бъде наричано армия. А това, което се случва с парашутиста-военен от Пловдив Мирослав Димитров пред очите на офицерите, генералите и адмиралите е Срамота, Резил и предизвиква Отвращение.
Динко ПЕТКОВ

Никак не ми се иска да съм толкова краен, но мисля, че в случая съм много мек. Възмущението ми е толкова силно, че ми иде, видя ли някой офицер, генерал или адмирал, да скоча и да му скъсам нашивките. И сигурен съм, че не само аз изпитвам такова желание.
На думи иначе тези военни фигуранти и пародийни пагонници се изживяват като голяма работа. Пример за подражание. Заслужаващи овации. И целият народ да им отдава за почест.
Това, което в момента става с парашутиста Мирослав, според мен е достатъчна причина всички офицери, генерали и адмирали у нас да бъдат разжалвани. И да не бъдат пращани в резерва с куп заплати за обезщетение. А с връчване по една мотика, например, за да има с какво да копаят на полето.
Пак казвам, че с нежелание съм толкова зъл към тях. Но като се сетя за тяхното безхаберие към съдбата на военния Мирослав, иде ми да съм още по злобен.
На 13 май т.г. по време на военно учение, НАТЪРТВАМ –НЕ НА РАЗХОДКА, след скок въжетата на двама от парашутистите се заплели и те падат от голяма височина. Единият е с по- леки травми. Мирослав Павлов е откаран във ВМА, с тежка черепно мозъчна травма. Прекара няколко месеца в кома. Въпреки не особено оптимистичните прогнози на лекарите, той се събуди и се е върна в съзнание. Възстановява се с добри темпове. Но ме предстои дълъг период на рехабилитация, част от която трябва да бъде проведена в чужбина.
По първоначални данни цената на лечението е около 150 000 лева, като сумата е НЕПОСИЛНА ЗА СЕМЕЙСТВОТО МУ.
Какво би следвало да се случи? Момчето е пострадало по време на служба. Значи грижата и отговорността за него категорично е на българската армия. За офицерите, генералите и адмиралите осигуряването на тези НЕПОСИЛНИ ЗА СЕМЕЙСТВАТА 150 000 лв. гарантиращи оцеляването не на леля Пенка или чичо Станой, да кажем, а на АРМЕЕЦ, се очакваше да е задача от ПЪРВОСТЕПЕННА ВАЖНОСТ. Да гледат на тази сума като на стотинки. Че каква е тази армия, ако клекне пред 150 000 лв. Нали вече не е част от бедния Варшавски договор. В НАТО е. Та тези пари могат да съберат помежду си самите офицери, генерали и адмирали. Само като изпразнят наполовита дебелите си портфейли. Не го правят.
Кметът на Пловдив Зико е внесъл предложение да се отпусне помощ от 2000 лв за Мирослав. Днес общинските съветници ще го гласуват. Финансови трохи е тази помощ, но повече нямат право да отпускат.
В акцията за набиране на средства активно се включиха Съюза на българските парашутисти, стрелкови клуб "Арес", военни, полицаи. Активна кампания е проведена и в администрацията на община Пловдив, като много служители участват според възможностите си.
Кампанията продължава и всеки, който иска да помогне, може да го направи през
Дарителската сметка на кампанията е :
BG69UNCR70001525005765
Дарения се приемат и в клуба на СБП на ул. "Братя Бъкстон" 6
А Българската армия! А офицерите й, генералите й, адмиралите й! Няма ги. Едва свързват клетите двата края, че да откликнат. Колко са на брой генералите у нас. Началото на прехода ни завари с 173 генерали. Но тогава имахме голяма армия, освен нея имаше строителни войски, жп войски, маса военни училища и др.После армията се стопи.
В САЩ генералите и адмиралите са общо 650 при армия над 2 милиона души, много високотехнологична и с всякакви родове въоръжени сили. Средно един генерал/адмирал се пада на близо 4 000 души.
По тази логика нашата нетехнологична и крайно примитивна като възможности армия вместо от 33 500 кадрови състав (това е щата, списъчния, т.е. реалния брой е по-нисък) би трябвало да бъде поне 160 000 души.
Принципът всяко „наше момче”, което е военен човек – с генералска звезда все повече се въплъщава в армията и службите!
Цялото семейство на Мирослав Павлов е свързано с армията. Баща му дълги години е бил парашутист и инструктор в Парашутната бригада и до днес продължава да работи за армията. Сестра му на Мирослав е пилот на изтребител в авиобазата в Крумово. Самият Павлов е участвал в някои от най- тежките мисии на българския контингент в чужбина.
И какво сега? Семейството му се надява на народното състрадание, за да спаси сина си – български военен.