Все дипломирани. Все по-по-най. Точно те трябва най-вече да се грижат децата ни да растат грамотни и граждани, спазващи законите – педагозите, психолозите, училищните експерти. Полза от тях, обаче, никаква. Включително и повечето от учителите.
Динко ПЕТКОВ
Днес подрастващите у нас са като развързани. Изпуснати. Факт. Като от една майка раждани. От калъп извадени. Сякаш са близнета.
Ходят най-често на групи. Пискливи, Подскачащи, Възбудени. Възрастните се мръщят. Гледат ги тревожно. Коментират: „Ние навремето не бяхме такива!”.
Уж всички посещават училище. Какво ги учат там? Че две и две е равно на четири? Да отговарят какво е искал да каже автора? И как ябълката паднала върху главата на Нютон.
Не им преподават ДОБРОТА. Не ги възпитават на УВАЖЕНИЕ към възрастните. Вижте в градския транспорт. Учениците седнали на местата за инвалиди и старци, които едва се държат. Не им отстъпват да седнат. Присмиват им се как се клатушкат. Крещят помежду си. Не им спират устите. Все едно само те са в автобуса.
Не дай си боже на някой от тях да му издърпат ушите в клас. Настава обществен вой. Как така, че те са деца. Свещени крави.
В Дания официално разрешиха учителите да хващат за ушите провинилите се ученици. Как така! Не е цивилизовано. Не случайно Шекспир е казал, че има нещо гнило в Дания. У нас няма нищо гнило, според съвестта на нацията - съвременните ни писатели, поети и журналисти. У нас цветя и рози по линия на възпитанието в училище.
Тийнейджъри умъртвиха човек на Джендем тепе. Беше им кеф. Ритаха го, плюеха го. И се снимаха ухилени край окървавеното му тяло.
14-годишен закла с нож майка си. После с кръвта й рисува пентаграми. Пусна в Инстаграм запис как тази, която му е дала живот, го моли да не я убива. Уби я.
Друг негов връстник уби доведения си баща и го натовари на багажник.
Хъшлак потроши човек със синдром на Даун. Счупи му 6 ребра. Изби му 4 зъба.
Ученическа банда в кв. Прослав за развлечение мята бомбички по минувачите.
Локали нападат като чакали. Налитат на бой без причина.
Вървят по улиците със стойки на НАПУШЕНИ, на НАДРУСАНИ, на ЗОМБИРАНИ.
Настървени, Наежени. Неадекватни.
А толкова пари се отделят от хазната за просвета. Оказва се, че се наливат в празна каца. Е, появяват се изключения. Печелят медали на разни олимпиади. Знаят, че Левски и Ботев не са само футболни отбори.
Цъкат нон стоп в мобилните си телефони. Чатат си каквото им дойде на ума. Олигофренясват.
Сякаш нямат семейства. От кога не са казвали: „Мамо, тате, обичам ви!”. И не се чували колко ги обичат. Дават им по някое евро за джобни, пишат им, че ядене има в хладилника. „Как си, миличко”, „Имаш ли проблем - сине, дъще.” „За какво мечтаеш, а?”. „Трябва ли ти помощта ни!”. НЕ! НЕ! НЕ!
И майката, и таткото са със забити погледи в телефоните си или в телевизора. Невежи като родители. Оставили улицата да възпитава децата им. Помежду им съществува огромна пропаст. Децата им живеят в социалните мрежи.
Насилието сред учениците се извършва заради Фейсбук, Инстаграм, тик-ток. Да се заснеме клип и да се превърне в "герой".
Обществото трае какво се случва с тийнейджърите днес. Педагозите, психолозите, училищните експерти и повечето от учителите ги неглижират. Толкова могат. Стига им да се разписват всеки месец за заплатите си. Училищните ръководства често се опитват да скрият проблемите от страх пред проверки и скандали.

Чувам техни възмутени реакции, че съм много краен. Не било чак така. Ще ми са те да са прави.
Напомняне, което ме кара да се съмнявам:
Близо 60% от 15-годишните ученици в България са функционално неграмотни по четене и математика, показват резултатите от международното изследване PISA 2025 (публикувани през септември 2026 г.). България не е „най-неграмотната в света“, но трайно се нарежда под средните нива за страните .
· Функционална неграмотност: Близо 60% от българските ученици не могат уверено да четат с разбиране, да анализират проблеми и да използват знанията си в реални ситуации.
· Високи резултати: Едва около 1% от учениците у нас постигат най-високите нива по четене, 3% по математика и 2% по природни науки.
· Дигитално разсейване: Българските ученици прекарват средно 2,2 часа дневно с устройства за развлечение в училище — двойно повече от средното за ОИСР (1,1 часа).
Дисциплина в клас: 47% казват, че съучениците им не слушат учителя, срещу 29%.
Отсъствията от учебните часове също са огромен проблем. През 2025 г. 48% от българските ученици казват, че са пропуснали поне един цял учебен ден, при едва 22% средно за OECD. 42% пък признават, че са пропуснали поне един час, при 24% за OECD.
24% от учениците съобщават, че са жертва на някаква форма на тормоз поне няколко пъти месечно, срещу 20% за OECD.
7% се оплакват за публикувана онлайн без тяхно съгласие злепоставяща информация, което е повече от два пъти над средното за OECD.